Подслушването

Толкова дълго чаках асансьора, че вече бях готов да заслизам по стълбите от дванадесетия етаж. Но го чух – раздвижи се, тръгна – и останах. Почти съжалих, когато отворих вратата, защото ме посрещна онзи с голямата глава и гъстите и черни като четка мустаци. Срам, господине! – почти закрещя той, изпулил и без това изпъкналите си очи. Истински срам! За какво става дума? – реагирах почти шепнешком с надежда да го поукротя. Представяте ли си, подслушва ли са ни!… Шпионирали са ни!… Давате ли си сметка какво посегателство на демократическите свободи представлява подобно!… Треперя от възмущение. Ама за какви свободи става дума, изрекох с надежда, че ще усети иронията и в думите и главно в тона ми. У нас винаги повече се е говорило за демократични и всякакви други свободи, отколкото реално да ги е имало. Съгласен съм! – изрече задъхано мустакатият, протегна ръка и почти ми запуши с длан устата. Но тук става дума за нещо абсолютно възмутително, за повсеместно подслушване… Представяш ли си, съседе. Използвали възможностите на секретните служби, а реално и на държавата, за да контролират отношенията между… хората…

Нещо много абстрактно ми звучи, изрекох след известна пауза.  Става ли дума за нашето поколение, бяхме подслушвани повсеместно, както се казва. И чрез доносниците чутото отиваше където трябва. Подслушваха и донасяха кварталните клюкарки, кварталните милиционери, подслушваха и донасяха дори пияниците, с които пиеш по бира… Подслушваха, запомняха, разкрасяваха и донасяха където трябва сключилите договор с партийните богове и с партийните дяволи. Освен тях, слухтяха и донасяха зловонните домоуправители, комсомолски и партийните подмазвачи и секретари, разните охлюви-активисти… Имаше невероятно богата и разнообразна /не знам дали е правилно да я наричам така/ култура на подслушването. Така че, не се учудвам, че управляващите… Вече не управляват, държа да отбележа! Свалихме ги от власт… Ама може пак да застанат на държавното кормило, като гледам как се развива предизборната полемика…. Никога!… По-спокойно, съседе! – опитах се да го укротя. Не разбираш ли, че ако пак спечелят властта, незаконните подслушвания ще продължат. И други да дойдат на власт подслушванията ще продължат, отбелязах с равен глас. През всички тези години, тоест откакто  се помня, подслушванията не са преставали.  И държавната власт винаги е била използвана срещу такива като мен. И като мен, обади се мустакатият.
    

С облекчение видях, че почти сме стигнали партера, когато той отново повиши тон. Тези са подслушвали не само обикновени хора, а и магистрати, бизнесмени… Нека ги подслушват! – прекъснах го. Ама как така?- зяпна мустакатият. След като толкова години сме част от свободна Европа. Въздъхнах тежко, преди да му отговоря. След като си се образовал в школи, курсове, институти и други образователни заведения на ДС, е почти невъзможно да станеш част от свободна Европа. Но почти всички партии са единодушни, че трябва да се дадат под съд и да се отстранят от предизборната… Всички тези изригвания на демократично недоволство са част от предизборната им кампания. Но този път всички изглежда са искрени в… Политиците никога не са искрени, прекъснах го убедено и дори срещнах сравнително твърдо погледа му. Винаги са отстоявали главно личните си интереси. Ама бизнесмените, съседе… Какво за бизнесмените? Най-вероятно имаш предвид не тези, които си заложиха апартаментите и ги загубиха, а другите, които приватизираха за стотинки и грабеха за милиони, приватизираха и грабиха, грабиха… Съседе, говоря по принцип. Не е редно да се подслушват първенците на държавата. Ще позволиш ли да добавя: лайняните първенци на държавата!… 
    

Мустакатият се почеса по гъстата черна коса, докосна и гъстите си мустаци. Съседе, съгласен съм с всичките ти възражения и все пак имам чувство, че не се разбираме. Почувствах нужда да му обясня причините. Не споделям въодушевеното ти недоволство, че е толкова фатално подслушването на магистрати, които не успяха да вкарат за по-дълго в затвора никой от обществено популярните бандити. И ги направиха още по-обществено популярни. Нито разровиха откъде са парите на тези, които без срам наричат олигарси. И аз мисля така, съседе, но ми е невъзможно да не се възмутя. Изглежда ми особено отвратително да използваш и силата и възможностите… на държавата… У нас винаги са използвали по същия начин и силата и възможностите й…  Включително и всички тези, които изглеждат най-възмутени сега. Но, съседе, нали не предлагаш всичко това да продължава, изрече мустакатият. Със сигурност – не. Просто не вярвам, че който и да дойде на власт няма да я използва по същия начин. Всички, не само от така наречените секретни служби, винаги са работили в полза на личния интерес. Доста си последователен в песимизма си, съседе, изрече мустакатият и пристъпи да отвори вратата на вече спрелия асансьор. Изчака да мина покрай него и ме последва. Признай, че в подслушването, особено по този начин, като използват възможностите на властта, има нещо много уродливо. У нас отдавна всичко е уродливо – беше лаконичното ми заключение.
    

И след крачка само, продължих: Управляват ни политически уроди, отношенията помежду им са уродливи, уродливи са и начините, по които се боричкат, хапят се, опитват се да вземат връх. За тях върховете винаги са пари и власт. Затова не се вълнувам от подслушванията с особен ентусиазъм. По-скоро бих се възмутил с тъга. Тъжно ми е, съседе. И съм уморен. Ама много, много уморен. Уморен съм и от себе си, и от всички тези, които не се уморяват да се възмущават само когато са засегнати. Изглежда ми лесно да заменя едните с другите, нали се досещащ, подслушваните при първата възможност ще станат подслушващи. Така смятам. И едните, и другите, доказали са го, са еднакво аморални. Само за себе си не намирам място. Отдавна съм никъде, съседе. И затова Те не ме интересуват. Подслушват ли се, разстрелват ли се, бягат ли от страната или се връщат обратно. Но съседа с черните мустаци вече не ме гледаше, а и май не ме слушаше. Бъркаше в малкия джоб на якето си, личеше как пръстите му се движат, накрая извади телефона си. Бил записал разговора ни и щял да разсъждава над тезите ми. Аз пък злорадо помислих, че трудно ще намери на кого да ме натопи, след като не се знае кой ще дойде на власт, отиде ли си временното правителство. Но той може би знаеше.