ПАСЕ: Гражданското общество да участва в съдебната реформа

Да се насърчава  участието на гражданското общество и професионалните организации в определянето и мониторинга на по-нататъшните стратегии за реформа на съдебната система, препоръчва Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в проекторезолюция за България, която ще се гласува през януари.

Цитираната препоръка е една от седемте стъпки, които трябва да предприемат властите в България, според авторите на резолюцията, за да продължи напредъка и да бъдат потвърдени устойчивостта и необратимостта на реформите в страната, съобщава „Правен свят”. А ето и останалите:

• Гарантиране на независимостта на съдебната система и въздържане от какъвто и да е натиск върху нея;
• Преразглеждане на ролята на министъра на правосъдието във Висшия съдебен съвет, както и да се обмисли въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство в избора за парламентарната квота на съвета;
• Съкращаване на срока за придобиване на несменяемост на новите съдии;
• Гарантиране на разделянето между трите клона на съдебната власт (съдии, прокурори и следователи) в рамките на ВСС, в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, както и за ненамеса  на едно от тези звена в кадруването на другите;
• Насърчаване и подкрепа на ВСС и Инспектората в тяхната задача за повишаване на ефективността на съдебната система и работата на органите на съдебната власт, най-вече за разработване на стратегия за човешките ресурси, насърчаваща професионализъм, независимост и почтеност, и особено фокусирана върху недостатъците в системата на атестацията, за създаване на единен и последователен механизъм за оценка на работата на магистратите и свързваща го с кариерно развитие, за осигуряване на непротиворечива дисциплинарна практика, изготвяне на единна и ефективна национална система за разпределение на делата на случаен принцип и ясни критерии за оценка на сложността на делата и тяхното въздействие върху разпределението на натоварването;
• Завършване на новия Наказателен кодекс в пълно сътрудничество със правните експерти на Съвета на Европа.

Тези препоръки са внесени от докладчика Лука Волонте, в рамките на мониторинга върху България за изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството ѝ в Съвета от Европа и за съответствие с демократичните стандарти, плурализъм, върховенство на закона и човешки права.

В документа се изразява удовлетворение от демонстрираната политическа воля за реформи, като конкретно се посочват като заслужаващи адмирации усилията за промяна на законовата рамка, включително и поредицата от промени в Закона за съдебната власт в периода от 2008 до 2010 г., новия закон за гражданската конфискация, промените в Закона за МВР с цел ограничаване на полицейското насилие и регламентиране на границите при употреба на оръжие и помощни средства и др. Същевременно се посочва, че има още много да се прави, особено по отношение на независимостта на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, гаранциите срещу злоупотреби от страна на служители на правоприлагащите органи, независимостта на медиите, защита на малцинствата от дискриминация и др.

Документът съдържа отделен параграф, който може да бъде възприет като своебразна диагноза на Висшия съдебен съвет и неговата кадрова практика.

”Редица опасения, включително относно ролята на министъра на правосъдието във Висшия съдебен съвет, неговата структура и начина на назначаване на неговите членове, изпитателния срок от пет години за нови съдии и отделяне и ненамесата между трите клона на съдебната власт (съдии, прокурори и следователи), изискват продължаващо осмисляне и трябва да получат отговор. За съжаление, някои фундаментални принципи, като независимостта на съдебната власт, не винаги са били зачитани и някои важни назначения не са правени на основание на качества и почтеност. Същевременно, трябва да бъде отчетено, че някои промени изискват куража за конфронтация с лобита. Това е вярно и за самата съдебна власт”.

По-нанатък в проекторезолюцията се изтъква, че осигуряването на ефективно прилагане и използване на пълния потенциал на законодателната рамка, по-специално по отношение на управленската и лидерска роля на Висшия съдебен съвет, чиято независимост и почтеност трябва да остане извън всякакво съмнение, е необходимо условие за устойчивост и необратимост на процеса”.

Сега е от решаващо значение властите, както и съдебната система, да поемат пълната отговорност за реформите, обобщава Лука Волонте.