Първанов: Похвално е президентът да излъчва стабилност

Няма бивш президент; и по протокол е така, нали? Такова усещане създава и президентът Георги Първанов (2002-2012), който в едно обширно, почти безкрайно интервю за предаването „България говори” на Нова телевизия призна, че непрекъснато мисли какво би направил на мястото на Росев Плевнелиев, реагира мислено или в разговори с колеги, чувства се като опитен шофьор, който седи до новия водач, условно натиска педалите, следи обстановката…

В този разговор Първанов създава усещането за искреност и неподправеност на реакциите и в същото време никъде не си позволява да излезе извън очертанията на „пътя”, на предварително премисления „маршрут”. Струва си да се чуе, дори по логиката на алгоритъма „Не питай старило, питай патило”!. 

 

Общественият съвет е грешна стъпка

Бих казал, че непрекъснато си мисля какво бих направил (на мястото на президента Плевнелиев), чувствам се като един, позволете ми тази нескромност, опитен шофьор, който седи до новия водач и условно натиска педалите, следи обстановката, призна Георги Първанов. Попитан за кое от действията на президента Плевнелиев би го посъветвал да натисне спирачка, Първанов отговори:”Аз мисля, че Обществения съвет във вида, във формулата, в която той беше поднесен и беше стартиран като инициатива, е една грешна стъпка”. А ето и аргументите му: По начало към държавния глава винаги, независимо той дали е бил цар, президент или какъвто и да е или председател на Държавния съвет, е имало свръх очаквания в България (1); В България в годините на прехода възникна един друг проблем – не беше заложено в законодателството сериозен механизъм за преодоляване на социалните конфликти. И за това като възникне проблем, всеки тича при президента (2); Президентът трябва да се появява по-малко (3); Президентът трябваше да поддържа диалога с отрядите протестиращи по всички възможни начини, най-вече в лични разговори, в контакти с отделните групи протестиращи. Не само той. По скоро неговият екип – хора, които биха могли да свалят напрежението, да създадат доверието и президентът се появява тогава, когато вече има оформена идея, някаква концепция за сближението, иначе по скоро той става един гръмоотвод. Ако съборим и тази институция, представяте си какво става в държавата (4).

 

Правилно е да създава спокойствие

Искам да поощря президента Плевнелиев в стремежа му да създава спокойствие, да излъчва стабилност, каза още Георги Първанов. Той припомни една формула, едно свое послание пак от първия си мандат, „може би в програмната реч съм го казал – за стабилност в промяната”. По думите на Първанов това трябва да осъзнаят всички български политици, както и протестиращите, защото обратното не се знае докъде може да ни доведе. Това постоянно радикализиране, това постоянно противопоставяне, това търсене на реванш на всяка цена и във всички посоки.

 

Президентът трябва да има

своя списък на служебен кабинет

Със сигурност президентът би трябвало да има своя списък на служебен кабинет, но посочвайки служебния премиер, той би трябвало в диалог с него да изкоментира този списък и, ако е необходимо, да се направят корекции, защото отговорността на премиера, макар и служебен, макар и с относително по-ограничени правомощия също е немалък.

Първанов разкри своя подход (не разбирайте думата тефтер в буквалния съмисъл!): Когато става дума за служебен кабинет, аз поне съм го правил така и всеки президент смятам, че трябва да има във вътрешния си джоб един тефтер, на който да отбелязва впечатленията си от един или друг икономист, юрист, представител на различните гилдии, да ги проверява в различна ситуация.

Президентът (2002-2012) коментира още, че за един държавен глава е много по-лесно да направи служебен кабинет, защото „ отговорността си е лично твоя и изборът си е твой, имам предвид на президента”, докато да се направи Тройна коалиция…да събереш всички тези интереси, да ги омекотиш, това е наистина много сложна задача, но това е неизбежно. Аз мисля, че и сега този, който ще прави следващата коалиция, ще бъде изправен пред сходна ситуация”.

 

Предизвикателствата пред следващия парламент

„Следващото Народно събрание ще бъде изправено пред сложната задача да формулира задачите и най-важното да формира самия кабинет. Кабинет, който да има подкрепата на 130 минимум народни представители, защото той ще трябва да реализира много непопулярни мерки”, посочи Георги Първанов в студиото на Нова телевизия. По думите му „обединение, максимално, в смисъл на голяма коалиция, във формулата, която се реализира в Германия например или в Гърция, не е възможно. Обединение на БСП и ГЕРБ е в сферата на теоритичното, на невъзможното, мога да го кажа категорично. Но съгласие е възможно”.

Първанов направи аналогия с изборите през 1997 година, когато нито е било възможно обединение между СДС и БСП, нито е било необходимо, но се е постигнало „съгласие по валутния борд, тогава имаше съгласие по постигане на стратегическите цели”.

Според Първанов „новият служебен кабинет ще бъде в минното поле на тежкия политически реваншизъм, на политическата мъст. За разлика от 1997 година, когато заровихме томахавките и тръгнахме с един консенсус…”

 

За лидерите и лидерите „в сянка”

Попитан какво става с лидерството в класическия му вид, след като Станишев казва, че няма да бъде министър-председател, Ахмед Доган – оттегля се, Борисов – в сянка, Първанов – в сянка, бившият лидер на БСП отговори:”Аз съм извървял своя път на лидерството. И сега по-законови, по-естествени причини съм в страни, на последния ред, както образно се казва, но не е европейска практика лидерите да се дърпат назад. Първанов даде пример с Ангела Меркел – „Всъщност, ако нейната формация печели във Федерална република Германия, то е заради нейната кандидатура като канцлер”. Първанов предложи на българска почва, щом лидерът се оттегля, тогава нека предложи провеждането на предварителни избори за министър-председател.

И веднага уточни, че не желае на този етап неговото име „да влиза в оборот”.

 

Протестите не са политически играч

Водещ: Ако приемем, че държавата в момента е едно волейболно игрище, има шест поста, аз ги разпределям чисто първосигнално по следния начин: център – Плевнелиев, посрещачи – Борисов и Станишев като лидери на двете най-големи партии, разпределител може би в момента са протестите, така ли е според вас? Протестите могат ли да бъдат разпределител?

Георги Първанов: Не. Протестите, извинявайте могат да бъдат единствено седмият играч, тези, които създават атмосферата, публиката.

По-нанатък в този условен политически волейбол Първанов възрази срещу поставянето на ЕС в ролята на треньор – „не мисля, че някой от вън ще ни каже как да си свършим вътрешните работи” и прехвърли топката към друга една игра – футболът – къдепо, по думите му, винаги е предпочитал ролята на разпределителя „за разлика от един друг колега, който обича да забива голове и да стои в малкото наказателно поле. Винаги съм предпочитал ролята на разпределителя. Човекът, който следи цялата игра, който може да подаде верния пас на правилния човек”.

Попитан дали все пак иска да се върне в политическия мач, като лидер на БСП или като министър-председател, Георги Първанов каза:”Аз съм в политиката много активно. Почти не пропускам пленум, може би даже понякога прекалено често се изказвам, но не мога да си трая, не мога да мълча, тогава, когато виждам, че някои неща не са доизкусурени. Така че засега това ме удовлетворява”.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.