Орлов мост

Не са виновни птиците. Гнездата им са бетонни. Крилете им са в полет, но ако ги погледнеш в очите, ще видиш дъното на надеждата. Пресъхнала, бетонирана. Орлов мост. Уж е мост, а не премоства нищо. От него си право на летището или обратно в централния батак. Какво ли си мислят горките птици! И ето – дойде денят, когато внезапно крилете им се раздвижиха, очите им се навлажниха, не е за вярване, но орлите разпляскаха могъщите си криле и гордо заизвиваха към висината. Оказа се трудно, дори за тях, високото ги позамая, остатъците от бетон по краката им натежаха. Оставиха се на въздушното течение и с широки кръгове поглеждаха надолу. В тяхно отсъствие мостът изглеждаше като бик с отрязани рога – мята се натам-насам, рови с копита, измучи заплашително и запенен потръпва. Не знае горкият накъде да се запъти. Не е корида ката корида. Тук биковете са много, а той бикът, с тези рога е тореадорът. Голям зор!
Увлякох се. Не са виновни птиците. Нощта се спуска като волиера и мостът здраво ги държи за краката. В очите им никаква светлинка! Орлов поглед! Уж! А колко плъхове и мишоци напуснаха кораба през моста! То е защото светлините наоколо ги заслепяват. Иначе орлите не биха се колебали! Веднъж някой им бе подхвърлил светлинка в очите и пиле не можа да прехвръкне през моста! Сега се сещам – дали има кукувичи мост някъде, или лешоядов мост?А може и комбинация от двете. Щото нали има кукуво лято. И Орлов мост. Какви ли не мисли ражда тъмнината!
Утре като се зазори ще отида да погледам орлите. Никога не съм го правил. Може пък на светлото да се порея с тях. Изобщо не ме е страх от височината. Само този бетон… Ако не се получи отивам на Лъвов мост. Лъвовете поне мога да ги яхна!