Нощен протест

Някой сигурно ще попита защо след като всички протестиращи си отидоха се върнах, май пред  Министерския съвет. Първо, ще призная, че винаги съм участвал в протестите. От първите срещу социализма, после срещу демокрацията по български, заедно с всички нейни подобия, мутации и метастази. Никога не съм бил доволен от управлението. И не знам дали има нормален човек, който е. Не ми харесваха герберите. Прекалено много ченгена, подслушвания, кантрабанда… И фалшиви закани да вкарат когото трябва в затвора. Последното беше най-неприятно. Все се надявах, че ще постигнем известна нормалност. И бандитите няма да управляват държавата, а ще излежават присъдите си. Не дочаках. Затова ги свалихме. Иначе, ако бяха вкарали поне трима-четирима вътре, сега пак щяха да се разполагат в Парламента. Иначе и при тях беше пълно с отвратителни фидосовки, калинки и бивши партийни секретари. Но щях да им гласувам, ако бяха напълнили затворите с престъпници. Но те напротив, станаха комбина с тези, които играеха тяхната игра. Затова протестирах. Всички протестирахме. Но не постигнахме много. Даже нищо не постигнахме. Най ме е яд, че черенотиквеничетата дойдоха на власт. На всеки е известно, че са потомствени некадърници. Избраха ги пенсионерите и лудите, дето още развява червени знамена, колкото да дразнят. Иначе кой врява в брадите на Маракс и Енгелс. Никой! Е, тогава каква лява партия са. Никаква. Били евролеви.  Абе всякакви са, само да са близо до авантата. Такова ми е мнението за ситуацията.
     

Сега дойдох да продължа протеста си срещу избирането на дебелото момче. Дори не съм сигурен за какъв точно го избраха. Сигурно на местото на другата дебелана. Ама тя май пак е в Парламента. Откъде ги намерих тези двамата. Външният вид със сигурност съответства и на определен душевен статус. Няма как да не съответства. Просто разсъждавам, защото останах сам. Убеден съм, че така трябва да се протестира, без прекъсване, до постигане на целите. Иначе какво? Покрещим, поговорим помежду си, докато огладнеем, и се разотидем. Или ченгетата ни разгонят. Сценарият е един и същ. Нека всички, цялата страна излезе на площадите. И да не отстъпва.  Тогава ще е съвсем друго. Не трябва да даваме почивка на престъпниците. Изтеглих се настрани и седнах на парапета срещу – реално не знам точно каква е тази сграда. Но със сигурност обикновени хора тук е невъзможно да влязат. Размахах юмруци над главата си, нека никой не се заблуждава, че просто седя. Протестирам! Но няма да крещя. Нали си представяте какво ще стане, закрещя ли в тъмното. За какъв ще ме помислят. Току виж изпратили линейка да ме прибере. Пък после иди доказвай, че само протестираш. Като те натъпкат с психотропни, няма да имам нито възможност, нито желание за обяснения.
     

Затова седях на студените перила и от време на време размахвам юмруци над главата си. Знак, че съм против. Главно против назначаването на прекалено дебели хора и престъпници в управлението на изпадналата ни в тежка криза държава. И както си седях, ако щете вярвайте, насреща ми застана точно този, срещу когото до преди няколко часа протестираха хиляди, а аз продължавах и по това време. Вдигнах юмруци над главата си да му покажа, че не го искам, за какъвто и да са го избрали. И женското му подобие не искам. Не само защото сякаш са от една майка раждани. Точно тогава той заговори. Защото ме мразят всички? – попита. И честно да си кажа се пообърках. Стана ми дори тъжно. Все пак е неприятно да ти зададат подобен въпрос. Пък и тона, с който го зададе дебелото момче, беше в известен смисъл покъртителен. Как да му кажа, че освен всичко останало, важен е и външния вид на хората, които коват законите и ни управляват. Нека погледне американските конгресмени и президенти. Или френските. Такава извънмерна дебелина  говори за много прекаляване. Не може човек, който прекалява чак толкова с храната да е умерен в поведението и политиката. Ами не те харесват, казах с въздишка накрая и вдигнах рамена. Не ти е чист косъма. Но да не би на някой друг от тези дето са вътре косъмът да е по-чист? – попита дебелото момче и посочи неопределено с едрата си глава. Искаш ли да ги изброя по име всички, които от парламента направо трябва да отидат в затвора. Не си прави труда, прекъснах го. На повечето българи, а значи и на мен, положението е ясно. Но нещо трябва да се направи. И аз така смятам, изрече дебелото момче.
    

Никой не вярва, че искаш. Правил си много далавери. Дори, може да изглежда неприлично, че го казвам, но някои смятат целият ти съзнателен живот за низ от далавери.  Не си прав. Искам да кажа, че това не е цялата истина. Не съм по-лош от останалите в бандата. И правя само каквото другите правят. Не повече. Тогава защо тях не ги мразят толкова? – попита той и сам си отговори: Защото съм дебел и грозен. Казват, че приличам на прасе и така нататък. Как да се съглася, като виждам, че човекът срещу мен страда. Вярно, от близо понамирисваше на стара пот и френски парфюм. И приличаше на огромно животно. Но страданието на голямо животно винаги впечатлява. Особено ако си толкова близо до него колкото бях през тази нощ. Да нямате някакво заболяване, попитах. Всички дебели хора се оплакват първо от лоша обмяна и чак после от прекомерен апетит. Опитвах се да го поразсея по някакъв начин. И аз обичам страната си, изрече дебелото момче, без да обръща внимание на моите забележки. Обичаш я, ама никой не вярва, че я обичаш. Повечето смятат, че най-силно обичаш властта и парите.
     

Знам защо е така, отново изви жално глас той. Вече знаех какво ще каже, затова му направих знак с ръка. Не си прав, отново се опитах да го успокоя. Бях сигурен, че всеки момент ще се разплаче. Не е само защото си толкова дебел не те харесват, изрекох накрая. Има други съществени причини. Защо тогава се събирате специално за мен. Трябва и срещу другите да протестираме, изрекох гузно. Ето, виждаш ли, каза той и поклати глава.  И аз съм недоволен.  От вас, протестиращите съм недоволен, но и от себе си. И как да съм доволен, след като всички са срещу мен. Не знам какво може да се направи, изрекох, доста пообъркан. Изпитвах известно съчувствие. Но с мен винаги е така. Малко ми трябва. Седни до мен, поканих го. Ако не се страхуваш да си изцапаш костюма. Ще седна, изплака дебелото момче. Така стояхме във все по-студената нощ. Продължавах да протестирам. А дебелото момче? Май също протестираше. Най-вероятно защото всички протестираме срещу него.

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.