Г-н Радулов, как завършва бурната 2013-а за сферата ни на сигурност?
Като говорим за сектор сигурност, трябва да подходим от гледна точка на това доколко той е полезен за хората. Защото ако теоретизираме, трябва да започнем от това има ли или няма закони в сектора. Това е отделен въпрос за коментар, но преди всичко трябва да се анализира доколко сектор сигурност днес е полезен за гражданите и доколко може да бъде полезен. Има огромен дисбаланс, защото при сравнително ниската си ефективност и полезност за гражданите, секторът харчи точно техните парите с огромен ресурс. Когато говоря за този сектор, не включвам армията и Въоръжените сили, където средствата се разпределят по друг начин и опосредствено отиват за гражданската и националната сигурност. Става дума за МВР, за разузнаванията-цивилното и военното, за ДАНС. Първо, бюджетното управление на тези структури е крайно неефективно. Разузнаването почти не работи, то вегетира с тези 16 милиона лева за Националната разузнавателна служба бюджет. С тези средства една национална разузнавателна служба може да се занимава само с анализ на явни източници, до които има достъп. Ресурсът на МВР наистина е много голям, и предишните години въпреки това имаше преразход от над 100-200 млн. лева. Те бяха обвързани с различни дарения, така че не си личеше, че са толкова. Тези средства обаче са използвани недостатъчно ефективно. Защото и до днес има съпротива да се извърши вътрешно преструктуриране на системата на МВР. Управляващите преди изборите заявяваха, че трябва да се направят вътрешни промени, да се намали огромната администрация, че СРС трябва да бъдат подчинени на един закон, за да няма злоупотреби. Тези неща доброжелателно в началото на мандата ги пожелавахме като експерти.
Какъв е проблемът за националната сигурност, когато за цивилното разузнаване се отделя такъв бюджет?
Разузнаването е структурата, която би трябвало да получава информация отвън за готвени терористични актове. Ако за разузнаване имаше пари, терористичният акт в Сарафово би бил невъзможен. Ако разузнаването имаше пари, освен общите, но верни анализи, които бяха имплантирани в Стратегията за национална сигурност от 2011 г.: за големи бежански вълни, за емигранти, насочени към България, това щеше да бъде много детайлизирано и щеше да помогне за изготвяне на конструктивни планове. Ако се знаеха и подробностите, управляващите сектор сигурност щяха да разберат сериозността на проблема. Бяха създадени планове, които обаче никой не си е направил труда да отгърне и по тях да тренира служителите. А ръководството на сектор сигурност не е ново всъщност. То е част от предното ръководство и министърът на вътрешните работи днес беше шеф на ДАНС, беше член на политическия кабинет на предишния премиер, член на екипа на президента. Новото е само че е вицепремиер и министър на вътрешните работи. Затова г-н Цветлин Йовчев не е нов ръководител от сектор сигурност. Шефът на ДАНС също не е нов в системата. Те би трябвало да знаят какво развитие трябва да се очаква, и ако това беше подкрепено от разузнавателни данни, и те щяха да бъдат по-добре подготвени, а не днес да се червят и да обясняват защо страната не е била подготвена за тази емигрантска вълна. С информационни данни от разузнаването министърът можеше да се заеме с организиране на такива мерки по границата, които да не допуснат безпрепятствено преминаване на хора през нея- над 10 000 души са пресекли нелегално границата. Това са над 10 000 престъпления. Това не са бежанци, това се емигранти. Според документацията много малко от тях могат да получат бежанско убежище. По простата причина, че съпределната територия, от която идват, Турция, не е територия на военни действия и никой не ги преследва по петите. Така че максимумът, който биха получили, е убежище. Но това не отменя извършеното престъпление-незаконното пресичане на държавната граница.
Ако се върнем към ефекта на нефинансирането?
Това, че разузнаванията ни имаха нисък бюджет доведе до недостатъчното информиране на държавното ръководство от ръководството на сектор сигурност. МВР на пръв поглед има огромен ресурс от около мирлиард. Но той се разпределя в интересно съотношение: над 75% са за работни заплати на около 54000-е души състав. От този фонд работна заплата, около 750 млн.лв.годишно, между 43 и 48 %, отиват за заплатите на чиновниците в системата. От разплащането една трета е за полицаите, които се занимават с охранителна дейност, с патрулно-постова служба, с дейностите на жандармерията. Това са хората с униформа на улицата. И в тази една трета има огромен недокомплект около 15% за цялото МВР, но той не е равномерен, както и разпределението между чиновници и действащи полицаи. Недокомплектът е на местата с най-ниска заплата и най-голямата тежест, при униформените, които всеки ден са на улицата. Което означава, че при тях той е много по-голям от 15%. Днес е факт, че е забранено назначаването на нови хора. И въпреки всички приказки за това, че няма да бъдат съкращавани полицаи на улицата, дори профсъюзът на полицаите се опасява, че обявените съкращения в МВР ще станат за сметка на незаетите щатни бройки, т.е.за сметка точно на натоварването на служителите на улицата. Затова трябва да се направи вътрешно преразпределение, защото едната трета администрация е огромна за това министерство. Всъщност днес тази администрация е с 15% по-голяма от администрацията в МВР през 1989 г. Но онова министерство беше от 74000 състав и в него влизаше и Националното разузнаване, и сегашната НСО. Т.е.тези, които реално работят на терен, намаляват, а тези в кабинетите се увеличават. Тази тенденция е някакъв нонсенс. Защото тези в кабинетите, които минават за високоспециализирани служители, получават и най-високото заплащане. Моята препоръка като експерт е те да бъдат съкратени минимум наполовина, без това да крие каквато и да било опасност за националната сигурност или за обществения ред и сигурност, тъй като по никакъв начин не го обезпечава. Днес имаме една претенция, че за 6 месеца ръководството на МВР е направило повече отколкото през цялото управление на предишното управление. В интерес на истината, обявената възможност за 5%-но увеличение на заплащането на полицаите след Нова година, Цветанов го предлагаше още на втората година от управлението на предишния калинет. Но полицейският синдикат излизаше на тих протест навън и не желаеха да приемат това. Смятаха, че реално съответстващо на техните усилия ще е 23-25%увеличение . И тогава Цветанов ги питаше откъде могат да дойдат тези пари. И тогава обяснявах, че петдесетпроцентното съкращаване на чиновниците ще доведе точно до освобождаването на тази сума, с която служителите на улицата, които охраняват хората, да получат 22-23% увеличение на заплащането, без да се иска допълнително от бюджета. Днес нещата оттогава не са променени, но полицаите са подтиснати от това, че дълго време никой не излиза насреща на техните искания. И днес са готови да приемат това 5% увеличение, защото като всички в обществото, са изтощени. Охраняването по време на протестите си казва думата. Ако сметнем труда им в човекодни, както едно време, ще установим, че полицаите имат повече човекодни от протестиращите и контрапротестиращите, взети заедно. И освен за човек на годината да изберем Протестиращият, до него да поставим и Полицаят. Непрекъснато се говори за това, че полицаите са пазели протестиращите. Не, те пазеха управляващите, не протестиращите.
Това е по всички правила за охрана на държавните институции…
Да, длъжни са, но по някое време на протестите почти цялата софийска полиция беше в центъра, което си беше един прекрасен подарък за извършителите на криминални престъпления. Много е симпатично това, което казва министър Йовчев, че престъпността не само не се е увеличила, но и е намаляла с 1%. Това е така, регистрираната престъпност от началото на годината почти всеки месец намалява с 1%, но нерегистрираната се увеличава с 1,5%. Т.е.има увеличаване на латентната престъпност, тъй като хората не желаят да съобщават за извършени престъпления, а когато престъплунеията са в черния сектор на латентната престъпност, никой не работи по тях. Те не са заведени и предварително са обречени на неразкриване, защото не съществуват в правния мир. Така че да си пишеш днес шестица и да си даваш самооценка е най-малкото съмнително.
Как очаквате да се променят нещата в тази сфера през идващата година?
През следващата година, ако не се вземат мерки и това съотношение между работещи и разхождащи папки не се промени, нещата ще станат по-зле. Защото няма откъде при бюджет тип “Гражданска сигурност на промоция” да дойдат тези пари за полицаите. И аз виждам, че сметката е такава: незаетите щатни бройки ще се съкратят, а ресурсът по тях ще се отдели за 5%-то увеличение на полицаите, които са на работа. Но тези средства не са никак достатъчно, защото изработеното от полицаите извънредно работно време е толкова, че трябва по още една заплата да им се плаща. Това не се прави. В новия проектозакон, ако бъде приет, има няколко постановки в полза на тези хора, възможността да се плащат повече извънредни часове, както и задължението на полицаите да се осигури необходимият отдих между смените. Това е много важно за адекватните реакции на тези служители. Защото по-острите реакции на някои от полицаите по време на протестите са следствие и от преумора. Но най-важният въпрос днес за МВР е преразпределението на ресурса. Другият важен въпрос, както за МВР, така и за гражданската сигурност, е въпросът със статистиката. Трябва много бързо, за месец-два, цялата система на отчетност да се регистрира, и ако днес имате 400 регистрирани предстъпления (през последните години има около 145000 годишно) и все така намаляват регистрираните, тази система трябва да се промени след задълбочено проучване, но много бързо. Така, че ако днес сме имали 400 регистрирани престъпления, при въвеждане на новата система след месец те да са близки до реалността и приблизително равни на извършените реално, колкото са. Скриването зад статистиката и ползването на същия подход към нея, който ползваха и предните, и по-предните управляващи, е хронично, защото всички искат статистиката да изглежда добре. Обаче ние искаме не статистиката да изглежда добре, а да бъдем защитени. Когато статистиката изглежда добре, а гражданите биват изтрепвани като на полигон, аз си спомням защо е толкова ценен Ботев: защото при него няма разлика между думи и дела. Докато у нас престъпността на думи, организирана и неорганизирана, аха-”да изчезне”, а хората всеки ден продължават да са потърпевши от нея. Това създава няколко проблема и основният е загубата на доверие на гражданите в органите за обществен ред и сигурност. Колкото е по-ниско това доверие, толкова повече се унищожава вероятността гражданите да съобщават за извършени престъпления. Не че някой го иска от тях. И когато гражданите не съобщават, и когато нямаме агентура, което каза и министърът, ние сме слепи. Няма начин да се разкриват престъпления без агентурна мрежа. СРС-та са спомагателни средства, водещата е агентурата. Но министърът не каза друго нещо, колко са секретните сътрудници в ДАНС, защото работата по обезпечаване на националната сигурност също зависи от секретните служби. Е, там са 0,8 секретни сътрудника на един оперативен работник. Заедно със статистиката и вътрешното разпределение на средствата, особено важни са и събираните доказателства за престъпленията. Защото над 90% от делата, които се връщат или извъоршителят бива оправдан, е поради причина на лошо събрани, иззети и съхранени доказателства. Няма единна система за съхраняването им. Ако влезеш в едно районно управление, ще ги видиш натрупани дори в коридорите. В цял сят съществува единната система за съхранение на доказателствата и да има отговорни лица за тях. За съжаление, днешното ръководство на сектор сигурност не тръгна по този път, а по утъпкания път на предшествениците си. Не в зрелищния стил на Цветанов, но с непрекъснати изявления за едно или друго разкрито престъпление. Но едно разкрито престъпление, дори и да е тежко, не променя факта, че има още 400 такива регистрирани, а може би и хиляда други. Не съм оптимист, защото виждам в това пътя на несъпротивлението, на това да не се клати лодката и пътя на пиара. А системата всъщност трябва да се обърне с хастара, защото хората в нея все повече отвикват да работят реално, всичко става виртуално. Трабва да се говори с обикновените служители, които вършат реалната работа на улицата, които конкретно разследват. Те не искат да се работи вече така. Те имат допир с перстъпниците, не стоят в кабинетите на топло до 17.30. Тези именно хора са навън по 12 часа. Затова без чиновничеството да бъде съкратено, промени за добро няма как да станат. Чиновниците и бюрократите имат свойството да се възпроизвеждат, но истинското управление на системата се противопоставя яростно и непрекъснато, независимо кой се опитва да му саботира действията.
*Доц.д-р Николай Радулов преподава в департамент “Национална и международна сигурност” в Нов български университет. Оперативен работник, анализатор и управленец в системата на МВР. Автор на книгите “Специални разузнавателни средства”, “Национална (не)сигурност” и най-новата- “Разузнавателен анализ”. Избран е за най-добър преподавател в НБУ за академичната 2012-2013 г.


Be the first to comment