Кризата в Кипър

Решението на Еврогрупата да наложи еднократен данък върху депозитите в банките в размер на 6,75% за влоговете до 100 хиляди евро и 9,9% за по-големите суми предизвика шок в Кипър. Страните от Еврозоната и МВФ се договориха да бъде отпусната помощ от 10 милиарда евро на Кипър. От своя страна Кипър се ангажира да намали бюджетния си дефицит, основно като повиши данъците. Предвижда се страната да въведе по-строг ред в банковия сектор. Вчера кипърският парламент трябваше да проведе извънредно заседание, посветено именно на нововъведенията в банковия сектор. Президентът Никос Анастасиадес предвиждаше да събере депутатите за пълна пленумна сесия с цел узаконяване на заема от ЕС, на фона на протестите на банковите вложители, които ще пострадат от този план. Тези разговори обаче са отложени за днес.

Анастасиадис защити спорното споразумение с ЕС за подпомагане на банките, което  според него ще е „болезнено", но ще спаси банковия сектор от колапс и ще помогне много за развитието на икономиката. От анализ на РИА Новости става ясно, че правителството на Никос Анастасиадис не може да събере достатъчно гласове в парламента, за да приеме закона за въвеждането на данъка върху банковите депозити. Причината – неговата дясноцентристка партия ДИСИ и демократическата ДИКО имат общо 28 места, а за приемането на решението са необходими 29 гласа. Кипърци не скриха притесненията си от това споразумение и се втурнаха към банкоматите, за да изтеглят парите, които имат по сметките си. Това доведе и до образуване на опашки около устройствата.

Спорният законопроект ще се обсъжда тази вечер, по него вече има отстъпление

Новият правителствен законопроект на Кипър за данък върху депозитите в кипърските банки е внесен в парламента на страната. Според документа сметките до 20 хиляди евро са освободени от данък, съобщи кипърската информационна агенция. Законопроектът предвижда, че "всички кредитни учреждения в републиката взимат данък по депозитите: от 1 евро до 20 хиляди евро – в размер на 0,00%; за суми между 20 000 и 100 000 евро – в размер на 6,75%; за суми над 100 000 – в размер на 9,90%". В замяна всеки спестител може да получи акции или облигации на банките при условия, които ще бъдат определени с постановление на министъра на финансите. Обсъждането на законопроекта се очаква да започне в най-скоро време в Комисията по финанси. Пленарното заседание е насрочено за 18.00 часа местно и българско време. Според предварителните информации, правителството не разполага с достатъчно депутатски гласове за приемането на законопроекта. Въвеждането на данък върху банковите депозити в Кипър ще доведе до

засилване на недоверието към еврото

което може да се отрази негативно върху финансовия сектор в България. Това заяви днес българският икономист професор Боян Дуранкев, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Най-вероятното развитие на събитията може да стане оттеглянето на вложители, най-вече чуждестранни, от българския банков сектор, които ще започнат да търсят по-спокойни места за съхраняване" на капиталите си, каза експертът. Забелязващата се тенденция към спад на кипърската икономика може да стимулира българите, които работят на острова, да се върнат в България, а това ще увеличи броя на безработните на българския трудов пазар, отбеляза той. На противното мнение е председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Георги Прохаски. Той е уверен, че решението на кипърските власти

няма да окаже пряко влияние върху българската икономика

"Според мен за България няма нищо опасно. Разбира се, в кипърските банки има български влогове, но банковата им система няма тесни връзки у нас. Като цяло това е опасна стъпка и донякъде неправилна за демократична държава, тъй като въвежда частична конфискация на парични средства на вложителите", посочва Прохаски. Според него мярката няма да допринесе за масово завръщане на българите, работещи в Кипър. По-рано днес управляващият директор на Института за международни финанси Тим Адамс заяви, цитиран от световните агенции, че предложението в Кипър да се въведе допълнителен данък върху банковите депозити създава невероятно опасен прецедент. "Прекосяването на Рубикона по отношение на застрахованите влогове и нарушаването на изричната гаранция за тяхната неприкосновеност – можете да го наричате данък или както другояче желаете – това фактическо нарушаване на гаранцията създава множество различни възможности за дестабилизиращи въздействия в кратък, среден и дългосрочен план", заяви Адамс. "Следващият път, когато възникне криза в някоя друга страна вложителите ще се запитат "Защо да се задържам, за да видя дали ще се приложат същите правила или не?" Мисля, че това несъмнено е един невероятно опасен прецедент", заяви Адамс.

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.