Водопадите Игуасу се намират на границата между Аржентина и Бразилия и представляват съвкупност от близо 300 отделни водопада по втората най-дълга река в Южна Америка – р. Парана. Към водопадите се откриват впечатляващи гледки и един от вечните въпроси, които вълнуват всички посетители, е от коя страна трябва да видят водопадите – бразилската или аржентинската.
Фоз до Игуасу
Намирам се в Бразилия, а месецът е февруари – в разгара на лятото и с пик на туристите (предимно заради Карнавала в Рио). Походът ми към водопадите започва с полет от Сао Пауло до Фоз до Игуасу – малък град, който се намира на границата с Аржентина и Парагвай. Полетите до тук са скъпи и затова ги купувам възможно най-рано, защото другия вариант да взема разстоянието е 15 часа с автобус. Фоз до Игуасу е малък и спокоен град, предимно туристически, но въпреки това има забранени за посещение места. Това го разбирам още първата вечер на разходка на брега на река Парана с гледка към тъмния парагвайски бряг. Тук са концентрирани едни от най-големите канали за контрабанда на стоки и наркотрафик в Южна Америка– от Парагвай към Бразилия се изнася кокаин, а от Бразилия към Парагвай – оръжие и контрабандни стоки. Граничните полицаи патрулират по брега на реката нощем и стрелят буквално по всичко, което се движи, затова рибарите гледат да приключат с улова преди залез слънце. След краткото запознаване с действителността и реалната обстановка, извън туристическите зони, съм готов да опозная и природните забележителности на това райско кътче.
Към Аржентина
А те са наистина много! Разбира се, започвам с водопадите – след обстойно проучване и сондиране на мнения от местните, разбирам, че трябва да прекося границата с Аржентина, откъдето се вижда най-впечатляващата част от Игуасу – „Дяволското гърло“. Дори местните бразилци, с половин уста признават предимството на своите съседи и без да се замислям повече, хващам автобуса към Пуерто Игуасу – още по-малко градче, но от аржентинската страна на река Парана. Автобусът, с който пътувам, е редовна междуградска линия и единственото по-различно е, че се налага да слеза на границата за паспортна проверка. В Пуерто Игуасу няма нищо интересно и от автогарата се прекачвам на друг автобус, който ме отвежда до Национален парк Игуасу. Запасил съм се с достатъчно количество бутилирана вода, тъй като ме очаква дълъг преход и жега.
След като прекрачвам прага на Националния парк Игуасу, ме очаква още един преход – този път с туристическо влакче. Първата спирка е Estación Cataratas, откъдето може да се наблюдават водопадите Чико, Ева, Дос Ерманес, Босети и други по-малки. Но след всички прекачвания до тук съм изгубил достатъчно време и се налага да пропусна тази спирка – вече минава обяд, а следобеда обикновено се изписват обилни валежи и може да пропусна най-интересната част. Следващата и последна спирка на влака е Estación Garganta del Diablo (Станция „Дяволското гърло“). Това е Гарганта дел Диабло – най-зашеметяващия от всички водопади. От спирката до самия водопад са изградени няколко мостчета, които позволяват на хората да стигнат до „сърцето“ на този водопад. По време на живописния преход се чува тътена на водата от „Дяволското гърло“, докато най-накрая не се открива и визуалната картина към този феномен. Страшното му име е напълно оправдано – над 1700 кубически метра вода се изсипват от 82 м. височина всяка секунда, а парата и шумът от този воден „ад“ карат всеки посетител да се почуства достатъчно малък пред силата на природата. След толкова дълъг преход до тук, ми е трудно да откъсна лесно поглед от падащата водна маса и имам чувството, че мога да стоя с часове. Но се заоблачава и изглежда, че прогнозата за дъжд ще се сбъдне, затова продължавам с другите забележителности в региона. По пътя обратно, срещам представители на племето „гуарани“ – коренното население на Парагвай, които живеят и в пограничните части на Бразилия и Аржентина. Наброяват близо 2 млн. души и си имат собствен език, на който Игуасу означава „Голямата вода“.
Обратно в Бразилия
Колебая се дали да посетя водопадите и от бразилската им част, като най-голямата атракция от тази страна е да се разгледат с хеликоптер. В крайна сметка, изживяването от Гарганта дел Диабло ми е достатъчно и се отправям към другите забележителности в региона. Ще разгледам първо ВЕЦ Итайпу, който се намира малко по-нагоре по река Парана, между Бразилия и Парагвай. Построен през далечната 1984 г., дълги години това е най-голямата водноелектрическа централа в света с 14 000 MW мощности и е основен източник на електроенергия за Парагвай и в по-малка степен – за Бразилия. Благодарение на огромния дебит на река Парана, която е претърпяла и допълнително разширение по време на конструкцията на ВЕЦ-а, в момента е втория по мощност ВЕЦ в света (от 2008 г. Китай е лидер). Река Парана се влива в Атлантическия океан чрез делтата си около Буенос Айрес и Бразилия може да наводни Буенос Айрес, ако отвори шлюзовете на ВЕЦ-а. Затова при построяването, аржентинската страна участва активно в преговорите. Конструкцията на ВЕЦ-а е уникална и се организират туристически посещения през нощта – когато се пускат светлините на централата. Другата забележителност в района е Parque das Aves или Птичия парк, където живеят в естествена среда над 1300 различни птици от 143 вида. Тропическата гора дава възможност да се видят прекрасните създания в техния хабитат, както и да се направят уникални снимки от близо.
На пазар в Парагвай
Както вече стана ясно, в Парагвай контрабандата е на почитза всякакъв вид стоки и плащането на всякакви данъци за тях е непознато задължение за населението. Затова, на следващия ден отделям време за кратка шопинг разходка до Сиудад дел Есте – вторият по големина град в Парагвай. Всичко тук е в пъти по-евтино от другия бряг на река Парана, където е Фоз до Игуасу. Двата града се свързват с т. нар. Мост на дружбата и голяма част от туристите, дошли за да видят водопадите, отскачат до още една, непозната страна. Само един мост, а разликата е толкова драстична – озовавам се в най-корумпираната страна в Латинска Америка и първото, което се забелязват е липсата на нормална инфраструктура. Навсякъде цари хаос, претъпкани улични пазари и шопинг молове, продаващи всякакви марки дрехи, последен модел електроника и куп други неща. Да отидеш на пазар в Парагвай от Бразилия е толкова нормално, че дори не ми проверяват паспорта на границата. Трябваше да си купя зарядно за фотоапарата, но никъде не открих за моя модел в Бразилия. Е, казаха ми, че в Парагвай има всичко и бяха прави.
Be the first to comment