Карнавално, празно като съдържание и имитаторско по същността си. Такова се оказа т. нар. гражданско общество година след началото на едни от най-дългите протести от началото на прехода. То не успя да надмогне зависимостите си от различните партийни централи, не можа да се еманципира от лидерите си, някои от които с интелект и поведение на обикновен кварталeн хулиган, не можа да постигне цели, които да са в интерес на цялото общество, а не само на задокеански спонсори и лакеите им на родна почва, не можа въобще да се обособи. И логично рухна. Гражданското общество се оказа не просто слуга на една или друга партийна централа или корпорация, а година след протестите придоби напълно окаян вид. В последното се убедихме и тези дни, когато инициативният комитет за промени в изборното законодателство отиде в НС уж, за да участва в дебат за референдум, но до такъв дори не се стигна. Не се стигна в четвъртък, не се стигна и в петък, а очевидно е, че няма да се стигне и до края на живота на този парламент. Двама професори, един куп ранобудни студенти, десетки наивни активисти се оказаха излъгани, безцеремонно и цинично използвани, а подписите на хиляди, хванали се на въдицата българи бяха изпратени в коша. И то не от партията, която държи мандата и носи отговорността за това управление, а именно от онези, които инициираха подписката и дирижираха задкулисно целия експертен и медиен дебат по нея. ГЕРБ саботираха собствените си избиратели, присмяха се на организирания от самите тях комитет, подиграха се със знакови за СУ лица, за да се окаже накрая, че гражданско общество у нас чисто и просто не може да има поради тотално неразбиране на това що е демокрация и замяната й с имитация. Гражданското общество се оказа толкова зависимо, толкова бутафорно, а накрая и толкова позорно унизено, че е най-добре да се саморазпусне.
Но как започна всичко? Преди повече от шест месеца, тоест половин година от началото на протестите, президентът спусна идеята за референдум. Светкавично бяха организирани подписки, светкавично последните бяха събрани в папки, светкавично те стигнаха до МС в шествие, начело на което застанаха представители на академичните среди, преживяващи се като политически ментори, лица на Реформаторския блок и ГЕРБ, случайни граждани и дори деца, които родители активисти бутаха пред себе си под сипещия се над София злобен мартенски дъжд. Представители на бързичко спретнатия инициативен комитет месеци след това обикаляха медиите, за да обяснят как промяната в процедурата по гласуване ще ни отърве от мафията, от задкулисието, от олигархията и прочие болести на младата ни демокрация. Междувременно активисти от февруарските протести, вероятно чувствайки цялата си безпомощност, подходиха прагматично и се включиха в политиката, осребрявайки „гражданското“ си недоволство. И накрая, когато изглеждащото като невъзможно в началото допитване стигна до пленарна зала, се оказа, че нито президентът иска да защити позицията си в НС, нито ГЕРБ искат да гласуват за провеждането на референдум, нито пък интерес от това има ДПС или пък АТАКА, които също бойкотираха обсъждането. Така гражданската инициатива се оказа в задънена улица, а използваните от политиците лица, които трябваше да налагат уж прекрасните и спасителни идеи, просто изгоряха. Станаха жертва на политиците, на които преди това услужливо се подложиха – някои безвъзмездно, а други не чак дотам.
Но да се върнем на т. нар. процедура за избор на народни представители. Нито една партия няма интерес от задължително гласуване, защото такава мярка ще намали с пъти броя на депутатите на отделните политически сили. Най-много от задължителния вот би загубило ДПС, но чест прави на движението, че те поне го признават открито, а не се крият като ГЕРБ или АТАКА. Що се отнася до мажоритарния вот, то той би бил най-сигурният начин за връщане и утвърждаване завинаги на двуполюсния модел, което пък означава бетониране на олигархията и в определен смисъл разомагьосване на политическото. Електронното гласуване е последната и най-безопасна за елита точка от референдума, ако политиците се направят на разсеяни и услужливо забравят решението на КС, според което електронно гласуване носи опасност от накърняване тайната на вота.
Но може ли действително една процедура да промени същността? На този въпрос не се опитаха да отговорят нито президентът, когато издекламира спуснатата му идея, нито професорите, и по право, които застанаха зад нея, нито активистите, които с охота скандират всичко, което им подшушнат родните и задокеански спонсори. Не, не може, ще кажат песимистите. Разбира се, че е възможно, ще им скочат свръхактивни блогъри… И дебатът отново би се размил, както и досега.
Защо?! Защото отначало дебатът не е поставен върху здрава основа… Ако едно общество страда най-много от бедността как задължителният вот ще подобри живота на бедните? Ако едно общество страда от липса на доверие в политиците как задължителният вот ще върне това доверие? Ако една икономика е парцелирана между олигархични кръгове, които са си разпределили и политическото пространство, как хората с гласа си могат да разсекат тази зависимост? Точно така, не могат. Задължителният вот ще послужи само за допълнителна легитимация на онези, в които вече не вярваме… Тоест, няма да повлияе на бедността, на безработицата, на доверието, няма дори да одраска олигархията…
Така че, дебатът за референдум за правилата е сбъркан от самото си зачеване. Той е порочен, той е грешен, той е лъжовен. И ГЕРБ, а и управляващите в лицето на БСП нямат никакъв интерес да го проведат. Те имат интерес да спускат до хората идеи, да отклоняват тяхното внимание и да ги разделят. Някои, като т. нар. лица на т. нар. граждански протест получават заплащане срещу своята свръхактивност. В последната година видяхме не един и не двама, които получиха сносни кресла в президентската институция, а и не само, защото не се свеняха да осребрят политическата си активност. Други са финансирани за своята дейност от задгранични фондации, които пък от своя страна изпълняват заръки на корпорации, които пък от своя страна имат интерес да налагат една или друга политика, една или друга политическа сила в една или друга иначе суверенна страна.
Изход няма. Вратите са зазидани. Ние сме заложници на политическата система в този й вид. Но това е светът, към който се стремяхме. Дори и да имахме гражданско общество, което да работи за общото благо вместо да обслужва тесни партийни и корпоративни интереси, то либералната демокрация има други не по-малко хитри ходове, с които да опита да го спре. Като си създаде паралелно гражданско общество например… Каквото е и това в момента… Странното е само, че двадесет и пет години след прехода все още се правим, че му вярваме…
Игрите на демокрация продължават.


Браво г-жо Томова!Чудесен анализ.Спомени от взети успешно изпити по идиологическите дисциплини ми подсказват и други допълнителни причини за неуспеха на т.н “гражданско общество”В неговия състав има сериозен недостатък,отсъства (по чичко Ленин) най революционната част на обществото-работническата класа.Посочения от Вас състав е от жалка, колеблива(да не кажа продажна,защото има какво да губи и печели)интелигенция Но къде да намерим работници сега в ошмулената промишленост на БГ?После една неосъзната част от същесвуващата се мисли за “десни”,нали е модно сега. Хем бедни и намни,хем”десни”,парадокс нали!В БГ наистина има осър дефицит от образование,или по-точно от политическа грамотност.Жалко навремето си мислех като много други,че това са бл-бля истории,а то били азбучни истини.Какво да се прави -младост.
А после се оказа, че светкавичните подписки в светкавичната подписка са предимно фалшиви. Фалшиви партии, фалшиви подписки, фалшив референдум. Фалшиви протести на чуждестранни агенти.
Игра на демокрация или правото на цивилизационен избор.България е раздробена, лишена от своя суверенитет.Раздробена на властимащи и властгонещи,на обругани и обругаващи, протестиращи и контра независимо какво,на провокиращи и провокирани, на искащи и неискащи, на всичко, което в крайна сметка ни отнема национално самочуствие, принадлежност и суверенност. Над всичко е застанал имперския интерес на парите. Макрорамката такава, каквато ни кажат, микрорамката, да се оправяме сами – демокрация. Инвестиции и инвестиционен климат, много важно! Особенотак наречените класни инвеститори .Къде са те? Не е необходимо да си с харвардска диплома, за да видиш естествени монополи, енергия, храни и финансови услуги. По просто казано там където българите ежедневно даваме своите пари и получаваме зависимост или обратното
Гражданско общество прекрасно. Протести
Браво! Още един прекрасен коментар.