"Основната отговорност за качественото здравеопазване е на страните-членки, но европейските институции трябва да ги координират, контролират и насочват в постигането на тази цел. Значителна част от средствата по еврофондовете е предназначена за повишаване на качеството на медицинската грижа в страните-членки – за обучение, за рехабилитация на болничните заведения, за иновации в медицината. Държавните администрации трябва да подобрят усвояването на фондовете, и по-специално на Европейския социален фонд, което ще помогне за повишаване на качеството на медицинските услуги". Това заяви българският евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) пред участниците дискусия в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел по проблема с неравния достъп до качествено здравеопазване за пациентите в европейските страни. Дискусията бе организирана по инициатива на Андрей Ковачев, а поводът – фактът, че медицинските услуги, които пациентите получават в отделните страни-членки на ЕС, са с различно качество. Съществуващите неравенства са в разрез с правото на европейските граждани на равен достъп до висококачествено здравеопазване, залегнало в Хартата за основните права на ЕС.
Основната цел на дискусията бе да очертае приоритетите на Европейския парламент, върху които той да работи в следващия си мандат. Форумът събра евродепутати от различни политически групи и държави – Алоиз Петерле (Словения/ЕНП), Петер Лизе (Германия/ЕНП), Ангелика Вертман (Австрия, либерали), както и българските евродепутати Владимир Уручев (ЕНП/ГЕРБ) и проф. Владко Панайотов (либерали).
В срещата участваха представители на пациентите, както и на съсловните организации на лекарите, медицинските сестри и фармацевтичната индустрия на европейско ниво. Европейската комисия бе представена от Натали Шаз, началник на отдел "Системи на здравеопазване" в Генерална дирекция "Здравеопазване и потребители".
Според Андрей Ковачев решение на този общ за страните-членки на ЕС проблем трябва да се търси на европейско ниво, въпреки че правомощията на съюза да взема решения в тази област все още са ограничени.
Д-р Станимир Хасърджиев, председател на българската Национална пациентска организация, запозна участниците в срещата с изграждащото се в момента Партньорство на европейско ниво за равен достъп до здравеопазване, обединяващо заинтересованите страни. Основната му цел е да предлага решения на проблема, изхождайки от непосредствения опит на партньорите – пациенти, лекари, медицински сестри, фармацевтична индустрия, изследователски центрове и др. Според д-р Хасърджиев успехът на Партньорството зависи от тясното й сътрудничество с Европейския парламент.
"Преодоляването на здравните неравенства в ЕС трябва да бъде основен акцент в предизборните кампаниите на кандидатите, както и ангажимент в бъдещата им работа като членове на ЕП", категоричен бе д-р Хасърджиев, който е и член на борда на Европейския пациентски форум, на който заинтересованите страни гласуваха доверие да създаде институционалната структура на Партньорството.
Участниците в дискусията обсъдиха стъпките, които Европейският парламент трябва да предприемат в новия си мандат. Според тях ЕП трябва да намери правилния формат, в който да обсъжда въпросите на здравеопазването. В момента това не е факт – проблемите на здравеопазването отстъпват по внимание и ангажимент на теми като опазване на околната среда и безопасност на храните.
Преди броени дни г-н Ковачев заедно със свои колеги евродепутати отправи писмен въпрос до Европейската комисия относно ролята й за постигането на напредък при осигуряването на равен достъп за всеки европейски гражданин до качествено здравеопазване. Представителите на Европейската комисия, които участваха в дискусията, оцениха въпроса като израз на политическа воля от страна на Европейския парламент да работи за решаването на проблема със здравните неравенства. За ЕК е важно, че получава подкрепа в ограничените си от правната рамка на ЕС правомощия и усилия да идентифицира различните аспекти на проблема със здравните неравенства – разлики в достъпа до диагностика и необходимо лечение, лекарска и сестринска грижа, болнична среда. Знанието за проблема е първата и най-необходима стъпка, без която проблемът не може да бъде решен.
ЕК разполага с време до началото на март 2014 г., за да отговори на въпроса.
Снимка: Пресцентър на ГЕРБ
Be the first to comment