Еньовден е, празник на билките

Еньоведн е

Днес е празникът билките. За богатата ни лековити билета България това е един особено почитан празник от най-дълбока древност. Известен още като ден на билкарите, лечителите и магъосниците, Еньовден съвпада с много подобни празници в цяла Европа. Българската православна църква го почита като рождеството на свети Йоан Кръстител.

Заченат с Божията намеса, свети Йоан Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

С отбелязването на Еньовден се смята, че започва бавното настъпване на зимата. Старите хора казват, че “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че в този ден, когато слънцето изгрява, “трепти” и “играе” и който види това, ще бъде здрав през цялата идна година.

Вярва се, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. “грабене” (крадене) и “мамене” (примамване) на плодородието от нивите и добитъка. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е “хаталия”, “аталия” (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

За сметка на това обаче денят е най-добрият от всички за бране на билки, тъй като се смята, че тяхната енергия е особено силна, ако бъдат откъснати в този ден.

В ранните часове на деня, преди да се е вдигнала росата, лековитата част от растенията се събират. 77 и половина – за всяка болест и за “болестта без име”. Извършват се гадания свързани с любовта и брака, нарича се за здраве и късмет.

Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце: жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
На този ден своя имен ден празнуват всички с имена: Еньо, Енчо, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна и имена на билки. Задължителен е обичаят за масово къпане.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.