Двойникът

Двойникът
От известно време, двадесетина години вече, не мога да се отърся от това съжителство. Появи се, постепенно се всели в ежедневието ми, заживя с моя образ, използва моето тяло и положението ми. Отначало мислех, че е временно, все пак двама е по-добре, по-лесно е с компания, ще те посъветва, ще те възпре, може да те отмени в труден момент.
И така заживях като квартирант у самия себе си. Преди като нямаше сутрешни блокове по телевизията, той ги заместваше и такива дебати водехме, че понякога закъснявах за работа. По-късно аз гледах единия сутрешен блок, а той другия и така покривахме целия информационен ландшафт. Животът едвам се промъкваше помежду ни, целия го изцеждахме, за да осветлим утрешния ден.
Започнаха и изненадите. Постепенно всичко в ежедневието ни започна да се раздвоява. За сам човек бе трудно да се справи. Институциите се раздвоиха, разни съюзи, синоди, формални и неформални граждански образувания, крила, асоциации, сдружения, протести и контрапротести. Оторизирани и неоторизирани представители и откровени мошеници закръстосваха родината така, както и Левски не е мечтал. Как да се докоснеш сам до всичко това!
Двамата с моя хазяйн успяваме да докоснем, макар и трудно, всеки плод на ежедневието. Минаха години, постепенно живота забави своя ход. Изцеден, огрубял се лута към утрешния ден. Как да го следваш такъв! Време бе да се разделим и ние. Всеки по своя път.
Първо се отърсих от съжителството, после прогоних съвместните ни мисли. Решавам да продължа сам в объркания, раздвоен делник. Така, както постъпвах в началото.
В този момент видях самолетния билет до огледалото, а от огледалото ме гледаше той.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.