Предсрочните избори са неостаряващ хит! Те възкръсват като евъргрийн след всички избори у нас от началото на демократичните промени до момента – променят се само коалицията на желаещите. И ако трябва да се позоваваме на статистиката, то от 1990 г. насам само три парламента се разминаха с досрочното освобождаване на сградата, където постигането на съединение и съгласие е по-скоро прецедент.
Не дни, а буквално часове след обявяването на първите резултати от изборите в неделя в България започна да се оформя поредната многопартийна (и многочислена) дружина от партии, настояващи за предсрочни избори. И с основание, или най-малкото – с много логика в това искане.
В момента фронтмен на хита: “Оставки сега, избори – на есен” е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Можем да имаме несъгласия с махленско-футболния речник на аргументацията му, но не и с факта, че на тези избори ГЕРБ би с много и има право да иска материализация на смазващата си победа. Нямаше нито една друга партия, която да може да осигури завръщането на Борисов във властта на бял кон, освен БСП. И тя му направи този подарък с такава умопомрачителна политическа щедрост, че можем на 100% да вярваме на Борисов, когато казва: Серж, не подавай оставка.
За предсрочни избори настоява и лидерът на ББЦ Николай Бареков, при това не от вчера. Всъщност Бареков щурмува успешно и отвътре това 42-ро Народно събрание от месеци насам. И също така от месеци говори в прав текст, че ще изтегли депутатите си от него веднага след евроизборите. А резултатът, който постигна на тях, му дава нещо повече от аргументация – зарежда го с увереност за сериозно присъствие в следващия парламент.
Предсрочни избори искат и от Реформаторския блок – не защото са опиянени от резултата си, а защото виждат възможности да поправят в движение тактиката и стратегията си, както и да разчитат на евентуално партньорство с ГЕРБ.
Избори наесен ще поиска и коалицията около НФСБ. Те не влязоха в Европарламента, но имат огромни шансове за присъствие в 43-то Народно събрание, по пътя към което ще продължат да събират разочарованите от видимо изчерпалата се “Атака”.
Би било пропуск да не прибавим към тази коалиция на желаещите и АБВ на Първанов. Който пък ще разчита на ефекта от поражението на БСП, за да събере под знамето си недоволните от Станишев, както и склонните да напуснат навреме червения “Титаник”.
Днес Борисов каза в прав текст, че ако управляващите не склонят да разпуснат парламента и да тръгнат към нови парламентарни избори, то ГЕРБ ще участва в една нова вълна на протести. ПоВервайте му, защото днес името му е Легион, а допингът му се нарича Победа.
На фона на всичко казано до тук конфликтът на интереси се очертава по линията Победители-Победени. Не за друго, а защото победените БСП и “Атака” няма къде да отстъпват, както и нямат причина да го правят. Първите са в нокдаун, (вкл. и на европейска сцена), а вторите са в състояние на полуразпад и загуба на идентичност. Което означава, че ще направят всички чудеса от храброст, които са в състояние да изиграят, за да оцелее този парламент.
Мнозина връзват оцеляването на сегашните управляващи с евентуален ремонт на кабинета. Но ситуацията не предполага успеха на такъв ход, особено в условията на остър дефицит на пари за социални чудеса и на време и съюзници за прегрупиране.
Ремонтът на което и да е правителство е просто ремонт – начин да се отстрани повреда, която не е фатална. В конкретния случай има тежка политическа катастрофа и ремонтът е безпредметен.
Сред подръжниците на нови, предсрочни избори, би трябвало да поставим и президента Плевнелиев. А сред потенциалните желаещи – дори и ДПС. Сега и до време те могат да повторят успеха от неделя. Закъснеят ли – ще трябва да плащат в пълен размер своя дял от участието си в това управление.
И след всичко казано до тук, трябва да признаем и лошите “метеоролигични” условия за смяна на курса: Европа като че ли навлиза в политическа криза, а в България тя става по-дълбока. Който и да вземе властта у нас, ще бъде – по една от любимите реплики на Борисов – в ролята на фирма, която си е купила фабрика на 9 септември 1944 година.
Септември месец ще гласуваме пак.