Държавата на добрия дядо Иван

Имало един добър дядо Иван, който искал да помага на хора изпаднали в беда. Навсякъде имало такива хора. Дори изпадналите в беда хора понякога изглеждали повече от останалите. Милозливият старец първо прибрал в своята обител няколко изгладнели деца. Нахранил ги с хляб и сирене. Хранел се заедно с тях. На следващия ден сварил боб. Чорбата миришела вкусно и децата играели в очакване на похапнат. Харесвало им, че някой се грижи за тях. Преди не им се било случвало. Живеели на улицата, ровели по кофите за боклук, и там търсели храна. В кофите рядко имало хляб. Тогава просели. Но и хората, от които чакали милостиня често били гладни колкото тях. Сега за първи път имали свой дом. Но добрият дядо Иван имал широко сърце и скоро прибрал и една изоставена майка с бебе. Децата, които били израснали на улицата, свикнали да се бият за всеки залък и с такива като тях, и с уличните кучета, и с по-възрастните скитници, ги посрещнали с недоверие. Едно от тях, най-голямото, искало да ги прогони. Страхувал се, че заради тях ще ядът по-малко от тенджерата с фасул. А и хлябът едва ли щял да стигне за още две гърла.
Но добрият дядо Иван се намесил, казал им да вярват в Бог, който щял да им помогне, защото е добър и се грижи за всички земни твари, и да не се безпокоят. Тръгнал из селото и от врата на врата молел хората на помогнат на изпадналите в беда. Добрият дядо Иван вече им бил помогнал като ги прибрал под покрива на своя дом. Но трябвало и да се нахранят както трябва. Защото каква помощ е тази, ако ги оставиш да са като на улицата, и да се бият за всеки залък, или да се оставят на милостта на случая. А храната, която делял с тях, вече не стигала. Но като чукал от врата на врата и молел за помощ добрият дядо Иван успявал да осигури прехрана за изпадналите в беда, на които бил дал подслон.
Добрият дядо Иван събирал всеки ден децата и майката с детенцето и им продължавал упорито да им разказва колко добър е Бог. И колко добри могат да бъдат понякога хората. Неговите приказки винаги имали щастлив край. Радвали се и децата, радвала се и младата майка и често целувало бузките на спящото си бебе. Всички го карали отново и отново да им разказва. Макар и не вярвали особено на разказаното. Защото нито Бог бил особено добър с тях до този момент, още по-малко хората наоколо. Но след като го имало дядо Иван и неговите приказки с щастлив край, не можели да кажат, че всички хора са лоши, както преди им се струвало.
Скоро добрият дядо Иван им казал, че иска да построи наистина техен дом, за който те да се грижат. И отново тръгнал от врата на врата да моли за средства, с които да започне строежа. Било много трудно. Но той не се отчайвал. И накрая започнали. Децата участвали в стоежа като на шега, помагали и други хора, дошли и по-възрастни изпаднали в беда. Събрали се достатъчно работници, които да завършат с успех започнатото. Накрая добрият дядо Иван и хората, с които живеел, вече разполагали с покрив, специално приготвен за човешки същества изпаднали в беда. Които не можели да се погрижат за себе си. Нито имали близки, които да им помогнат. С времето хората, които търсели помощта на добрия дядо Иван, се увеличавали. И той с помощта на други добри хора, които постоянно търсел и трудно откривал, успявал да се грижи за всички. И ги учел да обичат Бог, да се обичат помежду си, и най-важното, да си помагат.
Постепенно те станали нещо като отделно общество. Там всички били задължени да помагат на другите подобни на тях. Затова били по-добри и по-милосърдни от останалите хора. Опитвали се да забравят лошите навици от улицата. Някои дори започнали да се чудят как е възможно да съществуват хора, които се вълнуват единствено от проблемите на роднините си, а не забелязват останалите бедстващи. Молели се на Бог, и негова и със своя помощ, вършели добрини. Отказвали да ги разберат, когато хората се оправдавали с някаква Държава. Тя била длъжна да се погрижи за тях. Така било по другите земи. И при другите народи. За каква Държава ставало дума, не се разбирало. И да я е имало някъде, отдавна вече била изчезнало от всекидневието. И точно тези хора, изпаднали в беда, знаели най-малко за нея. Но след като разбрали колко е хубаво, че могат сами да си помогнат, и на себе си, и на тези около тях, забравили за така наречената Държава. Нямали нужда от Държава. Живеели без държава. В държава се била превърнала обителта на добрият дядо Иван.
Добрият дядо Иван много държал всичко да се прави в момента. Ако имаш нужда от ръка, която да ти помогне да се изправиш, протягал ръка и показвал как се помага. После и децата го правели както той им показвал. На тях било най-лесно да се променят. Обръщал им внимание, че приказките за бъдещето обикновено са красиви, но ако ти ги разказват хора, които се занимават с политика, обикновено са лъжливи. Затова не бивало много-много да им вярват. Дори ако съвсем не им вярват било най-добре. Поначало бъдещето винаги, според него било, една приказка. И затова трябвало да се правят добрини в настоящето. Поне на хората, които са безпомощни и изоставени. И не могат сами да си помогнат. Само тогава си склонен да повярваш, че доброто и добрите хора не са се свършили.

Държавата, за която някои продължавали да се сещат, колкото и рядко да го правели, вероятно съществувала някъде. Имало я, поне така се говорело от по-старите обитатели. Но все пак не било съвсем сигурно щом по никакъв друг начин не усещали съществуването й, освен от думите на този или онзи. Или задачите на тази държава били съвсем различни от това да помага на който и да е изпаднал в беда. Дълго не се разбирало какво се вършело в тази Държава. Докато накрая научили, че там имало специално министерство, чиято задача била да скрива всички изпаднали в беда. Наричало се Министерство на привидностите. Това министерство така представяло всичко случващо се, тоест животът, че само привидно бил каквото на всички се струвал. Реалността винаги била друга. И колкото по-голяма ставала разликата между животът, който показвало Министерството на привидностите и реалния живот, толкова по-важно ставало това министерство. Дори се очаквало след време Министерството на привидностите да остане единственото министерство във въпросната Държава. Но изпадналите в беда не се интересували от никакви министерства. Те отдавна се чувствали като единствените и най-важни обитатели в държавата на добрия дядо Иван.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.