Беше зима и лято

БЕШЕ ЗИМА И ЛЯТО
и нямаше никой край мене,
само сенки и хора
със лица удивително неми,
и спокойни дървета,
и луна приблизително ясна;
дом от сиви панели
със прозорци в небето проблясваше.

Аз ги гледах отнякъде,
не с очите, а нейде отвътре –
като спирки и влакове,
като звуци и ниви крайпътни,
и не исках да спирам,
и не исках у мен да ги имам.
На вратата си детска почуках.
А там беше зима.

И стоях без сълзи
като в огън, във лед, като в треска.
И очите си търсех
като стара изтъркана фреска,
и си търсех сърцето,
и невинната радост под покрива.
Беше лято и зима.
Беше глухо, мъгливо и мокро.

И мъглата прокапа
от ръцете ми, тя отнесе и тялото.
И обви всеки час, всяка вещ
като сън-одеяло.
И отнесе нанякъде дъх и спомен,
и си люшна полите.
Беше късно и рано.
И не трябваше нищо да питам.

1985

“ …Нейният свят се рони и руши, но в същото време ти дава подслон сред полегатите дъждове, сред страховитото време… Нейното перо през изминалите десетилетия е поезия млада, връстница на днешния ден. Стихове сюрреалистични, магьоснически и езотерични с модерност органична, естествена, единствено нейна. Разтърсвани от преходността на всичко земно, но самите те – неуязвими. Елмазени.
Станка Пенчева

“…Изборът на Рада Александрова на достойна сдържаност като литературно и човешко поведение “мотивира” донякъде недостатъчното обговаряне на произведенията й от съществуващата в момента критика и чудесното им невписване сред конюнктурните осъществявания.”
Калина Ковачева

“ …Това вглъбяване в необятните пространства на мисълта и чувствата в душата е характерно за цялостното творчества на поетесата. Тя владее до съвършенство улавянето на всяка промяна, на всяко трепване на вътрешното аз, които ни е разкривала през годините със себеразголваща искреност и понякога нелицеприятна честност. Изключителното при нея е именно в това – от хаоса успяваме да се докоснем до много чисти състояния и образи. В съвременната ни поезия това е патент единствено на Рада.”
Екатерина Йосифова