"Трябва ни финансово обезпечена рамка за политиката на сближаване – тя е основен стълб на европейската солидарност и силен инвестиционен инструмент за преодоляване на кризата", това заяви в сряда евродепутатът Андрей Ковачев от Групата на ГЕРБ/ЕНП по време на парламентарния дебат в Страсбург с (участието на) председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
Д-р Ковачев е докладчик по становището на регионалната комисия по Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз 2014-2020. Той разкритикува остро предложенията за нейното намаляване.
"Декларираме, че искаме растеж и работни места, конкурентна икономика, научни открия и иновации, а целенасочено съкращавате именно инструментите, които ги постигат. Така гарантирате сигурен провал в изпълнението на целите на Европа 2020. Лицемерно е някои лидери да говорят за повече Европа, а на другата сутрин да гласуват за по-малко".
Отстъпление от целите
Според Ковачев, който е ръководител на българската делегация в най-голямата парламентарна група (Европейската народна партия), амбициозните цели, които обединена Европа си е поставила, не могат да бъдат постигнати, ако финансовата рамка на ЕС бъде замразена за следващите седем години, както предложиха Съвета и Кипърското председателство.
"Къде е смисълът, когато търсим растеж, да намаляваме размера на един инвестиционен инструмент, допълващ националните усилия в момент, когато целим завършване на единния пазар и повишаване на конкурентноспособността за всички европейски региони", попита риторично Андрей Ковачев.
Българският евродепутат защити предложението на Европейската комисия за 7-годишната финансова перспектива и призова европейските лидери за солидарност и отговорност на започващата на 22 ноември извънредна среща на Европейския Съвет в Брюксел. Според него "предложението на Европейската Комисия за многогодишната финансова рамка 2014-2020 е най-добрият вариант за бъдещето на Европа".
Компромис или да
Днес държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз се събират на извънредно заседание в Брюксел, което ще бъде посветено само на един въпрос – на колко да възлиза 7-годишния евробюджет за периода от 2014-а до 2020-а година.
Въпреки заплахите за вето и изостреното противопоставяне между различни държави и европейските институции, надеждите са да бъде постигнат компромис.
Въпросът, който всички си задават, не е дали, а с колко ще бъдат орязани разходите през следващите 7 години, коментира Диана Чепишева, коресподентка на БНР в Брюксел. Въпреки призивите на Еврокомисията, Европарламента и по-бедните страни за повече инвестиции в икономически растеж и заетост, като доминиращ се очертава другият лагер – на тези, които внасят най-много в евробюджета. Великобритания най-много държи разходите в него да бъдат сериозно съкратени и заплашва с вето, ако това не стане – тя обаче съвсем не е единствената, която настоява за икономии и по-отговорно изразходване на средствата.
Така остава да бъде договорено в кои области и колко ще се съкращават разходи. Сред най-често споменаваните са политиката на сближаване, селскостопанските субсидии, инфраструктурните проекти за свързване на Европа, програмата за студентски обмен и парите за администрация.
И България сред потърпевшите
Ако бъдат намалени средствата за кохезионна политика, и България може да се окаже сред потърпевшите и да не получи очакваните повече пари от досега след 2014-а. Премиерът Бойко Борисов, както и останалите държавни и правителствени ръководители, ще има възможност да защити националната позиция по време на предвидените преди заседанието срещи на всеки от тях с председателите на Европейската комисия и Европейския съвет.
Самото заседание трябва да приключи утре, не е изключено обаче да има "спиране на часовниците" и търсенето на компромис да продължи и през почивните дни – защото следваща среща на върха по темата може да има чак догодина – а дотогава липсата на съгласие за следващия евробюджет ще трупа негативи и в политически план, и на финансовите пазари, съобщава БНР.



Be the first to comment