Момиче на прехода

Момичето на прехода закусва –
бабино сладко от дюли
и бучица дядово сирене.
Далече е още мечтаният юли –
Камен бряг и Джулая,
но тя не издържа и хуква подире им.

Навън вали, навън е още януари.
Тя има време и върви
към протеста на студентите.
Вън боклуците от парламента!
Тя ще спаси Иракли
от всички
разни
мазни
и продажни
депутати.
И тъй пречистена ще срещне лятото.

Навън вали, навън е още януари.
Момчето – полицай, което я удари,
се взря в кръвта по нежните й устни.
Душата му се сви.
Душата му – икона –
поиска
да се прероди.

Уви.
Момчето упражняваше закона,
момчето действаше по устав.

Изви ръцете й,
изкълчи раменните стави.

Боли …
Навън вали, навън е още януари.

И слава Богу,
че тогава
момчето
не видя лицето й
и онзи поглед,
който тя отправи
към тез високи сиви планини,
към тези пусти черни равнини,
към туй небе, висящо като гилотина.
Онзи поглед,
който тя стовари
непростимо
към тази нейна мащеха –

Родино мила !

Снимка: Татяна Лозанова