Избягвам да спя до късно, за да избегна сутрешните задръствания, в които избягвам да ме изпреварват, ударят и напсуват, защото не съм избегнал да избегнат такива като мен. Последователно избягвам навалицата за кафе и сносна закуска. Методично избягвам и допира с медийна среда като така избягвам високи дози нервно напрежение. След това изслушвам какво са избегнали колегите от вчера насам. Обмяната на опит в избягването помага много!
Избягвам обяда по комплексни причини, които не мога да избегна.
Вечерта научавам как света и отделни негови части са избегнали войни, кризи, а планетата като цяло избягнала сблъсък с други обекти от вселената.
Оцеляването и предполага утрешния ден, който не мога да избегна. За да оцелявам, се налага да избегна проявите му. От сутринта денят прелива от локални, районни, национални, международни и световни прояви. Затова избягвам да спя до късно, за да ги избегна навреме.
Напоследък не мога да избегна едно чувство, което се загнездва в мен. Така, както избягвам различните прояви на живота, дали всъщност не го отбягвам? И друго – нали точно в тях е истината за него.
Май, съм побягнал от себе си. Дали не съм бежанец? При това в собствената си страна. Земята на Ботев и Левски! И ЦСКА, и мутрите, и чалгата, и прехода, и демокрацията, и свободата, и комунизма и антикомунизма, и справедливото право, и новите ценности, и … вие по-добре знаете нататък, защото аз някои неща избягвам.
Не можах да избегна тези няколко реда по бежанския въпрос.


Be the first to comment