Алфа Рисърч: Ако изборите са днес, БСП ще е първа политическа сила

 Ако изборите бяха днес, БСП ще бъде първа политическа сила, изпреварвайки ГЕРБ. Това показват данните за обществените нагласи в навечерието на първите сто дни на кабинета "Орешарски", сочи изследване на "Алфа Рисърч".

В началото на есенния политически сезон БСП има лек електорален превес (18.4%) над ГЕРБ (15.6%). Най-значимият резултат за БСП от двата месеца протести и контрапротести е консолидирането на нейния електорат – ефект, който обичайно се регистрира, когато избирателите й се усещат атакувани, отбелязват от "Алфа рисърч". В същото време симпатизантите на ГЕРБ, обратно на левицата, са по-демобилизирани.

Реформаторският блок привлича подкрепата на 7.6% от общия брой избиратели. Основно предизвикателство пред него остава запазването на мотивацията за гласуване сред десните привърженици, ако изборите бъдат отложени прекалено напред във времето.

ДПС поддържа традиционните си позиции – 5.8% от пълнолетните жители на страната. Техните симпатизанти се отличават с много висока мобилизация за участие в евентуални избори и с изключително силна идентификация с кабинета "Орешарски".

В нишата на националистическия вот Атака губи подкрепа (спадайки до 1.5%), която се отлива към НФСБ (3.1%).

Висок остава делът на "търсещите" избиратели. Около 20% не разпознават в нито една от съществуващите партии алтернатива на статуквото. Най-младите и високо образованите търсят алтернатива в евентуална партия на протестиращите. Техните родители – в друга, различна от управлявалите досега формации. Парламентарните партии са достатъчно инертни, новосъздаващият се Реформаторски блок – недостатъчно популярен, за да се правят прогнози кой ще успее да привлече този колебаещ се вот. Възможно е това да бъдат както някои от сега съществуващите партии, така и напълно нови субекти. Предвид характера на политическата криза на 2013 обаче, бъдещите електорални нагласи до голяма степен ще зависят от това кой ще излезе морален победител от настоящите протести и контрапротести, отбелязват от "Алфа рисърч".

Доверие към личности

Еврокомисарят Кристалина Георгиева (47% положителни срещу 15% отрицателни) и столичният кмет Йорданка Фандъкова (43% положителни срещу 22% отрицателни).

Другите две личности с положителен рейтинг са президентът Росен Плевнелиев и омбудсманът Константин Пенчев,

които имаха активна позиция по гражданските протести през последните месеци. Държавният глава бележи известен спад в личния си рейтинг (от 44% на 37%), но доверието в него продължава да доминира над недоверието (25%).

При всички останали ключови личности от политическия елит недоверието доминира над доверието.

По-дистанцираната позиция на Георги Първанов от горещите политически битки и скандалните назначения, му осигурява 33% обществено доверие,

срещу 41% недоверие. Следва го Бойко Борисов с доверие от 26%, срещу 49% недоверие. Сергей Станишев остава с 23% доверие срещу 56% недоверие. Отрицателно продължава да е отношението към лидерите и на другите две парламентарни партии. Лютви Местан има одобрението на 12% и неодобрението на 67% от избирателите в страната. Оценките за лидера на Атака Волен Сидеров са още по-негативни – 4% положителни срещу 85% отрицателни.

В контекста на задълбочаващото се обществено недоверие към основните политически партии, делът на привържениците за бърза оставка на правителството и нови избори се запазва в рамките на 40%.

38% подкрепят провеждането на парламентарни избори заедно с европейските през май следващата година.

Твърди привърженици на кабинета са 19% от избирателите, които смятат, че най-добрият вариант е правителството да изкара пълен четири годишен управленски мандат. Времевият хоризонт на настоящия кабинет обаче е един от въпросите, който разделя симпатизантите на БСП и ДПС. Докато 40% от левите симпатизанти смятат, че най-добре е да се проведат предсрочни избори през май следващата година, 59% от избирателите на ДПС са твърди в настояването си за пълен мандат.

Проведеното в периода 19-27 август проучване сред сред 1028 граждани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете показва, че

подкрепата за правителството и премиера остава на същото равнище, от което стартира, респективно – 23% и 29%.

Драматично обаче – почти двойно – нарастват отрицателните оценки за дейността им. Ако в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха около една четвърт, то в края на август хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28% на 47%, а тези към министър-председателя – от 25% на 44%.