Миризми

Едва ли в този ранен час ще има някой около Парламента. Не че се нуждая от хора. По-скоро ми бяха нужни още няколко минути да премисля едно друго. Ама май има още един като мен. Как си приятел, ще протестираме ли? – попитах го, вместо поздрав. Тук протестиращите сме като една фамилия. С някои дори се познаваме, или ми се струва, че се познаваме. Днес протестът не е обикновен – отвърна непознатият. В началото наистина ми се стори познат, после вече установих, че не го познавам. Тази сутрин ще затворим всички пътища на депутатите. Казват, че ще докарат десетки рейсове с платени контра-протестиращи, цигани, гласуващите срещу двайсет лева, и дежурните мутри на червените и на сините червени. Каква е целта този път, знаеш ли? „Оставка“ ли ще викаме. Или има друго актуално? Става дума за един милиард. Баровците в Парламента искат да си го поделят. Няма свободни пари. За крадене, като недвижимости, също е останало малко. Нормално, след толкова години целенасочена работа в тази посока. Затова искат да вземат заем. Оправдават се с кражбите на предишните.  И защото трябвало да помогнат да бедните и онеправданите.  Що, ти не знаеш ли? Знам за актуализирането на бюджета. На тях им е най-лесно да взимат назаем и да харчат. Защото не могат да произвеждат. И аз не произвеждам. Произвеждах някога, преди двайсет години. После опитах малко бизнес, но само загубих апартаментите, и своя, и на бившата ми жена. За това ли сега протестираш? Не само. И точно днес се двоумя какво да направя. Защо, умори ли се? Уморен съм поначало. От този живот няма как да не съм уморен. Къде спиш, по пейките ли? Не, в един строеж. И на пейка не е лошо. Нощите са топли. Пък и до късно има с кой да изпиеш по чаша вино и да поговориш. И за живота, и за положението в държавата.                        
     

Защо смяташ, че тази сутрин протестът е по-важен от предишните. За мен е като всеки друг. Продължавам да съм недоволен както всеки нормален българин. За това съм тук. Но ми е неприятно, че толкова лъскави каки и техните мъжлета се мотаят наоколо. И крещят каквото и аз крещя. Опитват да са недоволни по моят начин. Не им вярвам. И протестът им нещо започна да ми намирисва на далавера и манипулация. Може и да си прав. У нас с всичко хубаво се случват подобни преобразования. Накрая замирисва на далавера и манипулация.  Искам да протестирам на чисто. Не ламтя за власт. Никъде не искам да ме назначават и да ме избират. Но има право да кажа от какво се възмущавам. Тези в парламента не мога да ги понасям. Напълно нормално. След толкова години неспирен грабеж и ненаситна алчност. Окупирали са държавното кормило и си играят, подават го от ръка на ръка като деца-идиотчета. Ту в едната посока го въртят – наляво, ту в другата – пълен десен. Целта им е хората на палубата постоянно да са като в бурно море. Да им прилошава, да им се повръща, свят да им се вие. И докато се чудим как да не изпаднем от борда, те разпределят скъпоценностите в трюма. Добре го каза. Но подобни ситуации обикновено са по-прости. Става дума за събиране и изваждане.
     

Тези от парламента винаги прибавят към заграбеното и спечелено. И до сега какво добро са направили. Затова не вярвам като казват, че актуализирането на бюджета било да изплатят пенсиите. И да помогнат на социално примрелите. Знаеш ли колко им пука на тези с костюмите в парламента за нас двамата. Не ги интересуваме. То и тези, красивите и зелените, също не ни забелязват. Затова не понасям лицемерието и на едните, и на другите. Както и желанието им да се скрият зад такива като мене и тебе. Зад нещастието ни. Не съм винаги нещастен. Понякога въобще не ми пука. И се чувствам добре. И аз съм така от време на време. Но не разбрах, ще протестираме ли тази още сутрин или ще пропуснем. Щели да подкрепят ченгетата с буци от провинцията. Там повечето стоят мирно и правят каквото им наредят. Иначе няма лапане. И ще молят за залък хляб. Не обичам организациите. Видя ли, че някой е организиран винаги става дума за мошеници, бандити, ченгета или политици.
     

Хем ми се иска да подкрепя протеста, хем днес не съм напълно сигурен как да постъпя. Някои от протестиращите получили хиляди евро. Не знам дали си чул. Нямам желание да се смесвам с платени протестиращи. Е, може просто да постоим така. Всъщност ние сме най-ранобудните. Лично аз искам да протестирам, както казах, на чисто. Недоволен съм и от това правителство, заради всички изроди, които назначи все на благи места, и от предишното, поради подобни причини – и тогава все на крадци рецидивисти разчитаха – и от по-предишното съм недоволен. Както е тръгнало вече ще трябва да протестираме и срещу следващото правителство. Няма две мнения, че трябва да сменим партийните чучела с нови хора. Станат ли и те партийни чучела, и тях ще сменим. Докато накрая открием свестни хора. Не знам къде точно. Ама ще ги търсим. И какво, смяташ ли, че тогава държавният кораб ще тръгне в правилната посока. Ще навлез ли най-накрая в спокойни и нормални за живот и умиране води. Все някога ще стане. Не точно днес, утре, или през следващите месеци. Тогава защо протестираме от толкова рано. Не съм сигурен дали тази сутрин ще продължа протеста. Казах ти, че не обичам да ме организират. Нито целите ми да са толкова практични.  Искам недоволството ми да не е чисто. Настоявам за поне този чистота. От сега усещам как организираните протестиращи, дето ще ги докарат с рейсове, понамирисват. Ченгетата също миришат. Става ми отвратително от толкова кирливанци на едно място. Миризмата окончателно ще ме откаже, каза той и бръкна в джоба на панталона. Извади пакетче ментова дъвка.И ми подаде една.   
     

Дъвчехме и гледахме към металните заграждения и Парламента. Все още не бяха се появили други протестиращи. Беше нормално заради прекалено ранния час. Ние двамата, както вече се разбра, също не бяхме сигурни дали ще продължим да протестираме. Напълно възможно беше само да дъвчем. След като бях сигурен, че нямам пари да закуся, а бях почти сигурен, че и приятелят до мене е в същото положение. Бяхме недоволни, нямаше съмнение. Всеки имаше своите причини.  Най-общо заради ненормалния живот в татковината. Но не бяхме сигурни, че татковците и дядовците на тези, които ни организираха – не само нас, а и тези, които щяха да пристигна от майната си, за умиришат софийските улици – щяха да го позволят. А що се отнася до държавното кормило, за него говорим да се разбере, че корабът от години се носи без управление.