Доста трудно движа крака, но е нормално, ако цяла нощ не си мигнал. Пък и що ритници отнесох от гадните ченгета, на които преди няколко дни носих минерална вода в горещините. За пореден път се убедих, че човек под наем не е способен на благородство. Слугата трудно става свестен човек. Още повече, ако е ченге. Гадни и подли типове! Снощи ме гледаха в очите, защото се страхуваха да не ги снимат телевизионните камери, а от долу ме ритаха с кубинките. И аз ги ритах, но друго е да риташ с маратонки. Сега не ми е до тях. Не ги поглеждам, макар да са се наредили през десет метра зад загражденията. Пребърквам за кой ли път джобовете си. Имах някъде стотинки, и бях сигурен, че ще ми стигнат за едно протестно кафе пред Парламента. Но не ги откривах. Тогава видях да идва откъм палатките около паметника Трикольора. Така му казвахме през нощта, защото имаше трикольорна лента на челото. Чувствам го близък. Заедно откъртихме първата плоча от тротоара пред градинката. Той имаше ножче и аз имах ножче. Не можеш да свършиш много работа с малка чекийка. Но важното е да имаш желание. Все пак трудно беше само докато откъртим първата плоча, после вече се намесиха и другите момчета и стана значително по-лесно. Направихме барикада, през която трудно щеше да мине не само рейсът с депутатите, ами и военна кола.
Чувствам го близък Трикольора, но не мога да му искам стотинки за кафе. Мога да го попитам как се чувства. Виж, това е съвсем естествено. Той върти глава и прави злобни физиономии. Разбирам го, и дори му се възхищавам, защото аз нямам сили за повече реакции. Каквото направих беше през нощта. Сега вече можех само да изпия едно протестно кафе, ако намеря кой да ме почерпи. Ама без да го искам. Просто така, да се случи. Но сега вниманието ми беше изцяло обърнато към него. Опитвах се да разбера какво говори. Даваш ли си сметка какви изроди има в тази държава. Да знаеш, не искам да я обитавам заедно с тях. Гледах го, бях съгласен с него, но само поклащах съчувствено глава. Представяш ли си, да ударят с палка това красиво, направо съвършено създание. Беше украшението на протеста. Чудех се как толкова красиво момиче е дошло да протестира заедно с нас. Уж знам, даже може да се каже – вярвам, че не всички гаджета са готови да си напълнят увисналите цици със силикон. И да се явяват по разните конкурси за мис и така нататък задници. Но повече теоретически.
И изведнъж виждам това създание, сякаш специално я бяха изпратили, за да се почувстваме повече човеци. Ама не само ние, протестиращите, ами и отсреща полицаите. И не можах да разбера как този дебил вдигна ръката и стовари палката върху нежната й главица. Разкрещях се, заплаках от безсилие. Бях готов направо да го убия. Не разбираше ли какво прави. Продължи да удря. Май дори не беше забелязал, че й разби главата. Спомнях си много добре това момиче. По-късно я карах на няколко пъти да отиде в Пирогов, първа помощ да й дадат. И бях готов да я придружа. Но тя настояваше да остане на протеста. Макар че вече беше сигурно, полицаите ще продължат да бият и да се държат като животни.
Загубих я от поглед, обясни Трикольора. Тълпата се юрна да пресече пътя на автобуса, хората налягаха на земята, аз също легнах и тя изчезна. После отново я видях, вече беше окървавена и се опитах да стигна до нея. Беше, ако щеш вярвай, още по-красива. Някой от журналистите я питаше, не разбрах точно какво, но добре чух отговора й, нямало да си тръгне. Щяла да остане до края. Не искала да си отидат спокойно депутатите, които искали да заробят и нея, и децата й с огромни заеми, които щели да разпределят помежду си. И аз бях там, много добре я чух – опитах се да го прекъсна. Сега какво, прибираш ли се? Не, търся я. Отдавна си е отишла. И аз така мисля и същевременно се надявам, дори понякога съм сигурен, че в следващия момент ще я видя. Ти, като те гледам, също си целият в кръв. Нищо ми няма. Трикольор, погрижи се за себе си. Довечера пак ще протестираме.
Ще протестираме, разбира се, вече няма място за отстъпление. Но този път добре ще се подготвя. Тези изроди да не мислят, че ще им се размине както тази нощ. Бият с палките, а ние няма с какво да им отговорим. Вече ще имаме. Щом си позволиха да разбият нейната глава, нищо не ме спира аз да разбия техните глави. И той също се сети как предишните дни някои от нашите им носеха минерална вода. Направо умирам от яд, каза. Отрова е трябвало да им носят. Преструваха се, че те също са недоволни от крадливите изроди в Парламента. Но са техни слуги. Затова са навлекли униформите. Уж пазят обществения ред. И ние искаме ред, ама в държавата, а те охраняват крадците и бандитите.
Около трикольорната лента на челото му имаше засъхнала кръв. Раната трябваше да се обработи или поне да беше я измил на чешмата в градината. Така със сигурност щеше да се инфектира. Макар само да съм кандидатствал медицина, и то неуспешно, все пак имам известна представа какво трябва да се направи. Но знам, че каквото и да му предложа, едва ли ще приеме. Затова по-добре ще изчакам да се успокои. После предположих, защото продължаваше да говори за момичето, че може и да се е влюбил. Дори бях готов да му намекна нещо на тази тема. Но Трикольора отново беше подхванал ченгетата, които ни биха тази нощ и се нахъсваше срещу тях. Тези сега, около загражденията са други, втора смяна, опитах се да му обясня почти шепнешком. Само ние с теб, Трикольоре, сме си същите.
Но не бяхме сами. Имаше и доста други хора пред Парламента. Ето, това дете, удря барабана, увесен на шията му и съм сигурен, че никога, каквито и пари да му дават, няма да стане като порасне ченге, каза Трикольора. Няма по-срамна работа от тази на ченгето, разбило главата на толкова красиво момиче. Разбирах злобата с която ги гледаше. Но лично аз, признавам отново, имах сили само колкото да се солидаризирам с него. Бях толкова уморен, на толкова места ме болеше тялото и главата, че очаквах буквално да се разпадна. В този важен за здравето ми момент Трикольора махна с ръка и каза: хайде да изпием по едно протестно кафе, преди да си тръгнем. Посочи неопределено с ръка, но знаех какво има предвид. Там се намираше будката, на която имаше огромен плакат: Любовта ще спаси света. Не е кой знае колко оригинално. Но пък много подходящо ни ориентираше къде е най-подходящо да изпием първото си протестно кафе за тази трудна във всяко отношение сутрин. И след още по-трудната нощ.



Be the first to comment