Дано ви приседне!

Когато бях малка, често ходехме в Копривщица. В онези времена всички знаеха, че в осем часа кравите се прибират от паша. Цялото стадо минаваше през града, чуваше се дрънкане на камбанки, потропване на копита и от време на време протяжно мучене. Кравите знаеха пътя си и една по една се отделяха от стадото, за да се приберат в дворовете. Там ги очакваха стопаните им, за да ги издоят. Със сестра ми посрещахме кравата на съседа – Събка, а той щедро ни гощаваше с част от ценното, току що издоено мляко.
В наши дни ходя по протести. Събираме се, тръгваме, скандираме, от време на време се чува протяжно изсвирване на вувузел. Ние сме вечното стадо крави. През деня си подхвърляме колажи и картинки във Фейсбук, пасем си тревицата. Вечер се събираме, за да походим насам натам, да подрънкаме с камбанки и копитца, да повикаме малко и да се приберем по къщите. Там, разбира се, ни чака стопанинът, за да ни издои хубавичко – със сметки за ток, парно и т. н. И ценното ни млекце ще отиде в гърлата на най-алчните. На онези, които не ги е грижа за нас, но искат да докопат млякото. И те ще го вземат, въпреки, че са ни оставили да пасем във враждебни пасища. Въпреки, че са ни зарязали болни, стари и недохранени. Въпреки, че са ни хвърлили на вълците. Ще го вземат, защото знаят, че ние не сме вълци, не сме мечки и не сме хищници. Ние сме стадо крави, които всяка вечер преминават мирно пред парламента, в очакване нещо да се случи. И нашите стопани също чакат! Чакат да преминем и да отминем, защото знаят, че само това можем. Те не се плашат от нашите рога и копита. Убедени са, че няма да ги използваме. Виждат, че всичко, на което сме способни е подрънкване с камбанки и тъжно мучене. Благодарение на тях, силите ни отдавна свършиха – в борба за оцеляване по горите и чукарите, в които ни забутаха. 
Затова, преди поредното, вечерно доене, искам да им кажа само едно:
– Дано ви приседне!