Отивам да пия кафе. Съвсем нормално за мен по това време. Няма да спра кафето, само защото са избрали ново правителство. Чух, с един глас, достатъчно е, даже и гласът да е на онзи с тиролските тиранти. Пък и, казват, новите, щели отново да разрешат пушенето в заведенията. Предишните го забраниха, сега щели да го разрешат. Малко детска работа ми се вижда, ама тези отгоре поначало винаги се отнасят към нас, които сме долу и ходим пешком по тротоарите и улиците, като към деца. Тяхна работа. Понякога им обръщам внимание, ама все по-рядко. Те да не се избират и назначават заради мене, и за другите като мене. Разбира се, че не. Избират се и се назначават, за да придадат законност на следващия грабеж. Не ме е страх да го кажа. Това е истината. Проста и гола. Такъв е режимът на досегашните правителства. Друго през тези години, оказа се, не ги е интересувало. В началото обещания и надежди с чували, пък после както си знаят. И всичко да изглежда законно. Те и закони си измислят, специално като за крадци. Не че на някой могат да замажат очите. Но е възможно и да замазват, щом още има балъци да им се връзват. Като си помислиш, колко протести, счупени глави, бой с палките и така нататък, страдания и насилия, и накрая какво – ново правителство, което щяло да разреши пушенето в заведенията.
Голям праз! Поне според моето скромно мнение. Ще можем отново да се тровим и съответно да тровим останалите. Има нещо общо със свободата. Няма две мнения, че точно това искат да покажат. Новото правителство може също да ни подслушва и да ни бие, когато протестираме и сме недоволни, но пък ще се тровим на воля. В цяла Европа не се пуши в заведенията. Тоест ограничава се свободата на хората да се тровят. Даже в Турция, дето е вечен кандидат за приемане сред цивилизованите страни, където хората до скоро пушеха цигара от цигара, и там ограничили доброволното тровене. Но у нас новото правителство показва решително, че не му е чужда свободата на избора. Ще можем да се тровим без да се съобразяваме с здравословните насилия и още по-здравословните забрани. Е, нямало да бъде съвсем както преди. Щяло да има някакви ограничения – защото нали, уж, отдавна вече сме част от Европа, – но ще бъде силен намек за относителна свобода. Какво ли друго е била свободата у нас, освен намек за свобода. И това не е малко. Предишните навсякъде бивши милиционери бяха наслагали. А с бивши милиционери, и още повече с настоящи, даже да са вече полицаи, за каква свобода може да става дума.
Тези от новото правителство, начело с главния си, казват, са от по-друга порода бацили. Последните комсомолски активисти. Знам ги, лицемерни, послушни, винаги каквито трябва да бъдат. И със съответните дипломи, първо от Москва и Ленинград, и за всеки случай от Вашингтон и Лондон. Накрая винаги бъркат не само с едната ръка, не само с двете, ама като многоръките азиатски богове, бъркат във всички държавни джобове. И грабят ли грабят. Не че казвам нещо кой знае колко ново. Просто обявяваме, че след уличните опити за промяна, след това и онова недоволство, ще можем да пушим в кафенетата, и тези около нас ще пушат, ама не напълно свободно, а като поредния намек за свобода. Голяма придобивка, няма що. Ама какво ли друго може да се очаква от кръстосване на сърп, чук, фес, коран, тиролски презрамки с комсомолското двуличие, и дори безочие. Някои ще кажат – много песимистичен поглед към едно ново правителство. Аз пък ще кажа – а вие какво очаквате, след досегашния ми опит. Какво точно ще грабят този път, не ми се съвсем ясно. Сигурно затова не съм в правителството. Но тези, дето ги посочиха за министри, друго може да не им е ясно, ама откъде да се открадне не само знаят, ами го владеят до съвършенство. На единия министър, ама тя жена май беше, прочетох някъде, че мъжът й бил даден под съд заради няколко десетки милиона. Представяте ли си! Десетки милиони. Щото ги прибрал. И какво, обзалагаме ли се, дали ще го осъдят или ще го оправдаят. Ясно, всеки знае печелившия отговор. И няма смисъл да се обзалагаме.
Сега, когато жена му е на най-високото място, какво мислите ще направи благоверният й. Познахте! Ще прибере още няколко десетки милиона. Няма да се обзалагам, и този път се знае печелившия отговор. Двама от министрите пък имали общо дете. Заедно са го проектирали и направили. Сега имат възможност сериозно да се погрижат да бъдещето му. Ако имат други деца, и за тяхното бъдеще. Само за нашите деца няма кой да се погрижи. Тоест ние си се грижим, ама доколкото е възможно в кварталното школо. Някои били хора на тим-ти-рим. Ама какво говоря за министрите, след като този дето, казват, че ги избира, е известна фурнаджийска, партийна и каквато искате лопата. Беше син. Казват, че и сега бил, ама вече турско син. Смях, брате. И червен. Има право да застава под различни цветове. На сянка. Него, както се разбира, партийните цветове не го смущават. Щом като сянката е дълбока и няма да се вижда с просто око какво прави, проблема за него, разбира се, е никакъв. Бил гениален икономист, прочетох някъде. Да бе, у нас такива няма. Иначе нещо гениално икономическо щеше да бе направил през годините. От което да не сме на последно място по еди какво си, и на първо по всичко останало. Вече не искам даже да споменавам за какво става дума. Ама в европейските класации е от ясно по ясно на кое последно и на кое първо място сме.
Но да си довърша за нашите икономисти. Десни били , даже и леви. Това за пред конференциите или там където се явяват да си обогатят сивитата. Реално са само средно сръчни бандити. От днешните назначени избранници, които са и вчерашни, оказва се, че като им прочетеш биографиите, направо ти става студено и дори те втриса. Не че предишните бяха по-добри. Дори и не се опитвам да го кажа. Ама окончателно се убедих, че сме осъдени да ни управляват все бившите активисти на недоразвития социализъм – ченгета, комсомолци, партийна номенклатура – заедно с внуците и правнуците на бившите. Имам само малки надежди за спорта. Там щяла да се разпорежда професор по нещо си, свързано с езика. От БАН. Значи умна глава. Защото до сега спортните, сладкарските и разните там други глави съсипаха спорта. И продължават да го съсипват. Професорката, на пук на всякаква логика, защото у нас май само абсурдът има право на съществувание, може пък да го оправи.Затова си мисля, докато отивам да пия кафе. И се чудя, дали вече пушат в салона. Не че особено ме интересува. Никога не съм пушил. Споменавам го защото все пак е намек за свобода.
Be the first to comment