Ей, ченгета гадни, големи боклуци сте. Слуги и еничари. Вие сте най-лицемерните и най-некадърни изроди на прехода. Превърнахте годините в блато. Затова всяко движение е затъване. Какво си въобразявате, че като сте с щитове и палки държите Бог за под шлифера. Вие сте по-лицемерни и по-отвратителни даже от старците и синчетата, дето ни докараха до това положение. Мамка ви! Гадни сте като мутрите. Или не, по-гадни сте от тях. Криете се в униформите и в управленията, ама сте същите. Затова първи се сдушихте с тях. Сутрин се пъчехте с униформата и пагоните, а вечер обличахте анцузи или костюмчета и ставахте представителна част от боклука. Ама, виждал съм, как мутрите ви юркат като фатмаци. Защото и на тях сте отвратителни. Заедно сте само заради авантата. Но сте готови веднага да ги продадете. Затова и когато ви подхвърлят кокали като не псета, не ви понасят. И внимават да лаете срещу когато трябва.
Не ви ли е срам бе, синковци, да биете хората, излезли да протестират. Защото повече не могат да търпят и вас, и вашите началници. Ей ти, защо си хванал момичето за ръката. Веднага да го пускаш. Какво ти е направила. Протестира заради унищожението на природата. Заради сметките за тока и парното. Може ли да са по-високи от заплатите. А, кажи де! И защото на първите позиции в държавата се възпроизвеждат само предателите и боклуците. Не иска да й мирише на тиня, за това протестира, колкото и да ви харесва на вас това положение. Не докосвай, казах ти, момичето! Чуваш ли? Мъж ли си, или лукова глава. Как не те е срам да я дърпаш толкова грубиянски. Я, виж колко е нежна и красива. Още повече ви намразих. И заради нея, и заради всичко. Само да видя още веднъж, че протестирате. Пушите пред министерството си, и се мръщите като идиоти. Що не се погледнете. Тъпанарски муцуни. Дебели вратове и шкембета. Преструвате се на пострадали от каквото всички пострадахме. Но щом ви уволнят веднага се нареждате до мутрите. Лика прилика сте. И външно, и вътрешно.
Затова всеки момент ще ви започна с камъните. Джобовете ми са пълни. Запасил съм се. Не ми е за първи път да ви сърбам попарата. Никога повече няма да излизам без камъни срещу вас. Не разбра ли бе, дебил. Не си позволявай да ме докосваш. Не само мен, не докосвай и гаджето на красавицата. Сега пък той ли ти е виновен. Остави го на мира! Сигурно му завиждаш. Няма как да не завиждаш. Виж се каква маймуна си, а той е строен, интелигентен, с дълга коса. Остави го бе, копеле гадно. Какво ти е направил? Яд те е, че в тази страна има свободни хора. Има, колкото и да ти се иска всички да са послушни нещастници. Заради вас отново сме на дъното. Много пъти го стигахме, ама сега сме на последното дъно. Няма повече надолу. Затова не ви понасям. И те предупредих, не го докосвай. Недоволно е, и нека протестира. Не му пречи. Както го гледам, може и на пиано да свири. А ти, какво, къде се буташ? Кой ти дава право да го дърпаш След като само ченгиската свирка знаеш да надуваш. За друго не ставаш.
Затова си слуга и роб на гадините, които погубиха страната. Нали през всичките тези години ченгета редяха картите. И винаги на себе си нареждаха силните – станах депутати, бизнесмени, банкери, олигарси, катаджии, търговци и други бандити – а на нас дори не раздаваха карти. Видяхте ли до къде ни докара вашата игра. И не си протягай към мен ръката, защото ще ти се стъжни. Казвам: „Да живее България!“ и на нищо ще те направя. Ти и сега си нищо. Ама като те започна с камъните – не само аз, от всякъде ще полетят камъни – ще разбереш за какво става дума. Момчето с дългата коса не те удари. Ама друг ще те удари. И аз ще те ударя. Хич не ми пука. Всичко отдавна е от ясно по-ясно. Оказа се, че както винаги до сега за нищо не ви бива. Всички сте велики некадърници. Можете само да плашите хората. И да им пречите, ако работят или правят нещо полезно за себе си, за семействата си, и за страната. Докато през това време всички вие крадете и се подмазвате на по-главните. На друго не сте способни. Затова сте в комбина са крадците, с дрогаджиите, и с контрабандаджиите.
Пускай веднага момчето, казах ти! Чуваш или не? Отговаряй! Защото ще те почна с камъните. И да избягаш, друг ще те уцели. Тези като мен, които не могат да ви понасят, вече са стотици хиляди. Ето, и тук не съм сам – двама сме, не, трима, даже четирима – и клатим просташката ви кола. Подмокрихте ли се. Не си представяте какво удоволствие изпитвам. С всяко движение от едната и от другата страна полицейската таратайка става все по-нестабилна. Всеки момент ще се преобърне. Точно така, приятел, ритай с кубинките гадната ченгистка ламарина. Ритай, и хич не ги жали. Управляваха цялата държава толкова време – с униформи, без униформи, със сересета и без тях – и ето докъде ни докараха. Не ставате за нищо, щом вече няма какво да се яде. Нито топло има през зимата, а продължавате да се правите на някакви. Защитници на реда. Не ме разсмивайте. Какъв ред, какви пет лева, след като не може да се живее.
И пусни докато е време момчето. Какво си въобразявате, че ще го откарате с вас. Няма! Точно така, отваряме задната врата на таратайката и го измъкване. А вас продължаваме да клатим. Отдавна сте подмокрили униформените парцали. Не е само защото всеки миг ще ви обърнем. Най се страхувате, че после трябва да давате обяснения на шефовете. И ще имате проблеми с журналистите и разните телевизии. Отвсякъде са ни наобиколили. Ако ги нямаше телевизиите нямаше да се крият. Щяха да ни подпукат с пистолетите. Хич не ги интересува мрем, или живеем. Дори ще им е по-добре да сме умрели. Не им трябва народ. Искат само ченгета и бандити да останат в тази страна. Защото се разбират добре. Ама като няма нормални хора положението ще им се стъжни. Няма да има зад кого да се крият, и уж да се грижат за реда. Но усещам, че още малко, само няколко тласъка, и ще обърнем таратайка. И да знаят, че по-страшно ще става.
Be the first to comment