Политическият асансьор

 

Исках по-бързо да се прибера вкъщи. И от външната врата затичах към асансьора. Успях да вляза в по-големия преди да тръгне. За съжаление вътре беше онзи от деветнайсетия етаж. Плешив, с мустаци, завити в крайщата. Не се чувствам добре в негово присъствие. Все задава въпроси, иска да знае повече отколкото имам желание да му кажа. Още не бяхме стигнали втория етаж и попита: Комшу, ти доволен ли си от изборните резултати? Какво очакваш да ти отговоря? – попитах. Надявах се той да изкаже някакво удовлетворяващо и двамата ни мнение. Но той само ме погледна с широко отворени очи и докосна с палеца и показалеца си мустака. Нито съм доволен, нито съм недоволен, чувствам се както обикновено – отвърнах. Не съм очаквал кой знае какво. Нямам намерение да им се хващам на пинизите, с които искат да ме заинтригуват. Проценти, възможности за коалиции, опити да направят правителство. Ама, комшу, толкова много партии никога не е имало в парламента. Положението е от слогжно по-сложно. Заблуждаваш се, хич не са много.

Ама как да не са. Едни казват, че са осем или девет, други, че са дори повече от четиридесет, даже петдесет. Е, как така, възкликнах. Цифрите му поучудиха. Ами нали има няколко коалиции, комшу. И в тях са много и различни партии. Та всичките, казват, че са толкова на брой. Това ме кара да стана още по-безразличен, отвърнах. И му обърнах гръб да покажа, че не ми се говори на тази тема. Съседът изглежда ме разбра, издаде звук, с който да покаже, че има желание да продължи разговора, и същевременно, че е способен да постави юзда на желанието си. Звукът беше от дърпането на тази юзда. Точно в този момент, не бях сигурен дали бяхме стигнали деветия или десетия етаж, и асансьорът намали ход. Заклати се, спря и повече не помръдна. Какво стана? – попита плешивият ми съсед. Ами какво? Нещо като положението с гласуването и с партиите, не се сдържах. Спряхме между етажите. Сигурно ще ни извикат и ще продължим.

И на партиите им се иска някой да ги извика, да натисне отгоре копчето, и те отново да се заизкачват. Към депутатски върхове. И ново благоденствие. Прав си съседе, възкликна плешивият съсед, и дори ме тупна по рамото с длан. Много добре го каза. Но как мислиш, кой с кого ще се коалира. Хич не ми пука. А сигурен ли си, че ще успеят да направя правителство. В това съм абсолютно сигурен. Ама нали ти казах колко партии са, с различни и понякога противоречиви програми. Всички са от една партия, не ти ли стана ясно. На управляващите през последните тридесетина години. Тоест на кралите, кралите, кралите, без ограничения. И са мазали филиите дебело с всички благини, каквито могат да се открият у нас. Съответно не са направили нищо полезно за такива като мене и тебе. Какво очакваш да направят през следващите месеци и години, освен да се сдушат, и да продължат както до сега. Комшу, все пак трябва да се гледа оптимистично към бъдещето. Иначе какво ще се получи, ако вдигнем ръце. Ние и да правим нещо, всъщност нищо не правим, прекъснах го. Така е организирана държавата ни, и въобще животът, че каквото и да направиш, нищо не се променя. Кандидат парламентарните лапачи също не вършат някаква съществена работа, освен да се боричкат за по-близко място до голямото лапане. Разликата е, че те крадат каквото още може да се открадне, а ти и аз се чудим как да свържем двата края. Какви краища, имаш предвид? – попита ме глупаво плешивият ми съсед. Ами на живота, съседе, никакви други. Добре де, продължи той, партията дето е на първо място имат три възможности да състави правителство. Само една е, прекъснах го отново. Това че има партии с различни имена е без значение Реално всички са от една партия. На управлявалите и кралите през последните тридесет години. И вместо отдавна да са в затвора ще влязат в парламента.

Добре го каза, комшу, възкликна плешивият ми съсед. И подръпна краищата на завитите си мустаци. Само като видя какви хора ще влязат в парламента, направо ме втриса. Още не се знаят всички, обадих се доста отегчен. Но със сигурност няма да се различават от предишните. Същите некадърни боклуци ще са. И да знаеш не ми е приятно темата, която си подхванал. Но правителство ще има. Тези вечно гладни вълци няма да изпуснат властта, след като са толкова близо до нея. И хич не се заблуждавай от разните програми и различни видове говорения. При тях всичко е само за пред хората. Не, за пред телевизионните камери. Съвсем друго ще вършат, съставят ли правителство и съответно като напълнят отново Парламента. Бях все така почти с гръб към съседа. И недоволствах от себе си, че не млъквах. Продължавах да говоря на темата, която ми беше не само неприятна, отвратителна беше. Хич не исках да се залъгвам, че ако направят или не направят правителство тези, които с отвратително нахалство протягат за пореден път ръце към властта с единствено намерение да увеличат банковите си сметки и парите в чувалите и бурканите, ще настанат някакви промени. Тези изроди, вместо да ги разследват за престъпленията им, довели нормалните хора, които се опитват да живеят от труда си, до просешка тояга, говорят ли говорят какво отношение имали към дясно-левите, ляво-десните или към всички останали, за които се сетите.

И съм повече от убеден, че ще съставят правителство. Тези хищници, колкото и да се преструват и представят от различни политически породи, не само си приличат. От една и съща порода са. А в определени ситуации действат и по команда от другаде. Та затова съм сигурен, че няма да изпуснат възможността отново да управляват, и да се занимават със себе си, като имитират, че се занимават с делата български. Тук асансьорът се разклати, ама не тръгна нито нагоре, нито надолу, и затова, признавам, се поуплаших. Комшу, нали каза, че асансьора е като партиите ни. Точно като тях е, съгласих се. Само дано не запада, както те са се устремили към пропастта, че тогава ще станем на нищо. Едва ли е обезопасен. Ама какво ли в тази страна не е безопасно. Затова хората мрат като мухи, допълни плешивият ми съсед. Асансьорът отново се заклати, сякаш партиите се събираха да преговарят за бъдещите коалиции. И тръгна надолу. Комшу, ама ти ще се окажеш прав, асансьорът наистина е като нашите партии, реагира със смях плешивият ми съсед. Виж как се спуска надолу, и сякаш все по-бързо. Всъщност се движеше както винаги беше се движил. И вероятно щеше да спре на партера, по-надолу нямаше как. И отново щяхме да се опитаме да тръгнем нагоре.

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.