Тръгнах към кафето, където се отбивам всяка сутрин. Чудно място са направили двете момчета, които го управляват. Всъщност те и продават вътре. Работят по 24 часа в денонощието. Когато ти се припие кафе можеш да отидеш и знаеш, че някой от двамата те чака. Много са внимателни, няма да чуеш груба дума от тях. Прави впечатление, след като зная какви отрепки понякога се редят на опашка пред будката. Защото кафето е обикновено будка. После можеш да седнеш или отсреща на тротоара, или да го пиеш като се подпреш в цокала на съседния магазин, който или е затворен, или сменя наемателя си. С други думи никога не върви. Пред кафето винаги има опашка. Направо не мога да им се нарадвам на двете момчета. Можеш да поръчаш кафе от десет стотинки, и от петнайсет, и от двайсет, и така нагоре. Ще стигнеш вероятно и до три лева. Не съм сигурен, че и такива се редят за кафе. Но със сигурност, ако някой поиска кафе от три кинта, ще му се даде. Момчетата няма как да го разочароват. Заставам последен на опашката и си мисля, защо не ги направят тези момчета някакви в държавата. Ей така, да я управляват, както будката за кафе. И всеки ще се чувства добре, каквото и кафе да му се припие. Вярно, някои казват, че независимо от цената предлагали едно и също качество. Не е вярно. Веднъж пих от една кинта. На вкус беше съвсем друго. Иначе винаги пия от десет стотинки. Кафето е отлично. И както стоя и се чудя този пред мен, миризливкото с червен анцуг, дали е Мустака, съм готов дори да ги предложа за Президент и Министър-председател. Няма да има грешка държавата ни. И се чудя, като има такива оправни момчета като тези дето са в кафето, защо все някакви смешници ни управляват.
Вече бях напълно сигурен, че пред мене не е някой друг, а моя познат, с когото често си пия кафето и беседваме върху някои нерешени, а и понякога върху направо неразрешими въпроси. И двата сме убедени, че трябва да търсим отговорите, пък макар и само за лично ползване. Защото дори и да намерим отговор на някой от всекидневните въпроси, които правят животът горчив, и понякога дори отровен, едва ли ще заинтересоваме когото и да било. Те, тези дето управляват, ако се интересуваха от отговори на подобни въпроси, до сега да са ги намерили. А не да оставят въпросите без отговор да ни засипват. Или да прехвърлят решаването им на такива като мене и Мустака. Ей, Мустак, знаеш ли, че ще предложа двете момчета от кафето за Министър-председател и Президент. Да знаеш, че ще управляват по-добре отколкото досегашните скапаняци. Няма как до стане! – отряза Мустака. Не си губи времето. Добре де, как така се получава, че все сме в очакване на поредната тежка зима, продължих да разсъждавам. Не е чак толкова лошо положението, обяви Мустака. До сега винаги бяхме с надежди. Намираха начин да ни излъжат. За първи път ще продължим от пълна безнадеждност. Направили сме сериозна крачка, щом не могат да ни лъжат. Май си прав, съгласих се.
Но да знаеш, че не виждам причини за утешение. За толкова години вече знаем колко малко могат тези, които отново се самопредлагат. Некадърници с некадърници. Сополи със сополи! – допълни Мустака. Добре де, искам да знам как мога да предложа момчетата от кафето за Президент и Министър-председател. Няма как! – още по-категорично отряза Мустака. Трябва да са част от мафията. А те не са. Вярно, отдавна се знае, че ни управлява мафията. Бандит до бандита. Ама се чудя, що за хора са тези типове. Сменят партии, предават се един друг, топят се, готови са всичко около себе си да обрекат на разруха, само да останат на власт. Да са те и никой друг. Странни същества. Някаква нова човешка порода. За мене са неразбираеми. Ти, какво, за кого ще гласуваш? Много ме е яд като ми зададат този въпрос политици. Ама и ти също ме ядосваш. Кажи ми за кого да гласувам. Накъдето и да погледна само празни тенекии дрънкат. Единият бил десен, ама вече минал към центъра, и дори бил малко в ляво. Представяш ли си? И от такъв чакаш да ти направи нещо добро. Другите, които са все същите, отново обещават да потърсят сметка да всички съсипали държавата през изминалите години. Защо не го направиха досега? И за кои години става дума. Различни са годините, съсипали държавата ни. Но все на някой се надявах да потърсят сметка. Ама как ще потърсят? Значи на себе си, на бащите и дядовците си да потърсят. Няма начин. И аз така смятам, Мустак. Ясно е какво отново ще направят. Нито ми се говори за тях, нито си се споменават имената им. Сополи, казах преди малко, и ще го повторя, сополи със сополи. Политически, пояснявам, за да се знае за какво точно става дума. И някой невинен да не изпищи обиден.
Бяхме повишили глас, но почти никой от хората наоколо не реагираше. Всички знаеха какво представляват изборите у нас. Няма реални избори, щом не можеш реално да избереш някой, който реално да свърши полезна работа и за тебе, и за хората наоколо. Ако не гласувам, продължи Мустака, после ще се хапя, защото бабичките и пенсионерите ще гласуват. Това какво означава? Знаеше абсолютно сигурно. Направо ще умра, ако отново някой внук или син на някогашните ме управлява. Отдавна трябваше да се хвърля някъде от по-високо. Ама след като до сега не съм го направил, не означава, че след изборите няма. Фесовете искат хем България да не е съвсем България, дори направо да я няма, хем не им се ходи в Турция да поливат на тамошните баровци да се подмиват. Друга роля, знаят, няма да им отредят. Затова предпочитат да се почесват с истеричните националисти, дето не знам защо се наричат така. Нали всеки българин е националист. Така трябва да бъде. А, Мустак, щом си българин, си български националист. Все пак малка страна сме, напоследък съвсем се смалихме, и сме задължени да я обичаме по всички възможни начини. Тогава защо някакви се обявяват за националисти. А други… Абе, мамка им!… На Мустака явно не му достигнаха теоретически познания да продължи с разсъжденията накъдето беше тръгнал и продължи да мамкосва. Но тъй като му беше дошъл реда, поръча едно кафе за него, и още едно за приятелят му, значи за мене. Тук отново се сетих как държавата може лесно и бързо да се оправи. Не с избори, каквито предстоят, а като изберем двете момчета от кафето за Президент и Министър-председател. Взех кафето, но не тръгнах веднага след Мустака. Погледнах да видя кой продава – Президента или Министър-председателя. Не успях да видя. Но кафето, както обикновено, беше много ароматно.



Be the first to comment