Кой

Наистина, кой направи нашите политици толкова безочливи, безпардонни, безграмотни, безсрамни, кой ги сътвори толкова лъжливи, без елементарно чувство за съчувствие и съпричастност и най-важното  – за истинност и реалност? Вярно ли е, че това иде от гена ни, от робствата, от безкрайното ослушване и снишаване да премине поредният вятър, недокоснал прически и лъскави бръснати глави. И след като сме най-отчаяната нация в ЕС и най-бедните дори на Балканския полуостров, след като половината от читавото ни младо население е по гурбет по чужди земи, хазната – празна, банката – ограбена, страната – разрушена от порои и природни бедствия КОЙ, КОИ са тези, на които хич не им пука. Които спокойно или разпалено ни агитират за своята невинност от екраните, които прехвърлят спуканата топка на своята псевдоидея, омърляна и раздрана в полето на съседния отбор и сочат с мазни пръсти: Те са, те са виновните! КОЙ, господа политици, КОЙ обърна колата на тази разбрицана и за нищо неставаща държава и тя потъва все по-надълбоко и надълбоко и едва ли някой от следващите поколения ваши следовници могат да изтръгнат от гъстата дълбока кал някое потрошено колело. Искам да ви призная, скъпи приятели мои, че ми е гадно да пиша тези редове. Че ми се свива не само сърцето, но и стомахът, че търпението, както на всички вече отдавна е изчерпано, надеждата – погубена и затрита, че нямам нито лек, ни рецепта или поне някакъв проблясък от светлинка над Балкана, морето, Рила и Тракия. Защото докато изровената от пороищата българска земя се излива на мътни вади, докато сипеите разбиват и отнасят къщи и пътища и живи хора, докато цели райони, не половин България бедства, а останалата е по улиците – неполучила от месеци заработени заплати… Докато лекари, строители на пътища, земнеделски работници, железничари… трябва ли да изреждаме всички професии, докато това изфабрикувано бедствие – КТБ мълчи и се люлее с неясната си съдба, засегнала и извадила душите на хиляди работещи и вложители – нашите т.н. държавници, не КОЙ ДА Е, а те именно отново говорят за милиардите, които ще се вложат в Южен поток и АЕЦ Козлодуй! КОЙ, приятели мои, им дава право да плюят в лицата ни, да се подиграват с неволята и нещастието ни, с мъката на хората, да подритват и отминават с каменни лица болните ни, умиращите ни, гладните ни деца! КОЙ! И в крйна сметка – КОЙ обрече нацията на изчезване, КОЙ не се интересува от състоянието на затъналите в дългове  безлекарствени болници! КОЙ! Зле ми е докато пиша тези редове. Но всички знаем колко са самоуверени стойките и надъхани лицата на тези, от които зависи състоянието на страната. И че на пометената от стихиите половин България НЯМА КОЙ да помогне. Ще се подхвърлят тук и там трохи и – черней, душо! Всички виждаме че ТЕ и ние живеем в различни светове! Не знам дори дали са паралелни, не виждам никакъв паралел между жените и мъжете в кал и ужас, които плачат над погубените си къщи и домати, над погубения си живот и тази яростно напориста стойка, която казва: Аз ще победя! Какво, кое, как ще победите господине, госпожо, партийо, опашкометци, гризекокалци, хищници народни, вие вече победихте всичко, унищожихте всяка идея за морал и свяст и истина?! Преди ден-два един приятел  беше потресен от факта, че българските интелектуалци не са изразили съпричастието си към народа на Украйна, не са направили даже една декларация срещу агресията на Русия на Путин. Но същият т.н. интелектуален елит колко изрази съпричастие, съчувствие и тревога от състоянието на собствената си страна и народ?! Ако съм пропуснала такива някакви движения, моля за прошка. Но не мисля. Т.н. демократи от първата редица, да не изреждам имена тук, всички знаем за кого става дума, а и числото им се увеличава! Та мнозина от тези умни, високо интелектуални, начетени и можещи хора отколе или отскоро се присламчиха към напиращия да превземе властта впряг на Бойко Борисов и неговата партия, да се настанят, да се уредят, да заемат полагащите им се по тяхната логика дебели възлови места. Към това се стремят, драги ми приятелю, водещите интелектуалци и като всички знаем, то е факт. Властта! Тази вълшебна дума, този омайващ с възможностите си и парите подиум, отдето всички виждат изсветлялото ти от борбите за кокала лице! Искам да завърша с някаква светлинка, пламъче, свещичка някаква и не я намирам. Защото ние събрахме стотиците хиляди подписи за промяна в гласуването, защото искахме останалата половин България, рейнала се из света да изпрати своя електронен глас, да се промени ужасната менажерия, която десетилетия гледаме в Парламента, да влязат читави, нови хора и да имаме надежда. КОЙ не обърна внимание на гласовете ни, КОЙ се направи на глух и сляп, за да си осигури старото статукво! И КОЙ трябва да го разруши, ако не ние.