Уморените протестиращи ги използват, нали?

„Уморените коне ги убиват, нали?” е стар американски филм на режисьора Сидни Полак. Толкова стар, че когато излиза на екран, повечето от сега протестиращите българи у нас и зад граница, още не са били родени. Но тогава, както и сега, теорията и практиките за манипулиране на граждански и трудови протести вече са били много напред с материала и средствата. Което младите хора, свалили най-хваленото правителство в историята на България, би трябвало да знаят. Всъщност – длъжни са да го знаят.

Казвам това по повод на втората „кръгла маса”, събрала в София протестиращи и представители на неправителствения сектор, за да обсъдят исканите промени в Избирателния кодекс и да решат как да бъде координиран вторият национален протест утре. Според информацията на БНР, след трудно установения ред в залата, протестиращите са решили да не приемат декларация, а да се фокусират само върху две искания – първо да не се разпуска парламентът, за да има време да се направят промени, които да позволят участието на гражданите в управлението, второ – отмяна на монополите.

Което – с извинение за сравнението – ги навърза като магарета навред около каруцата на управляващите: отпред, отзад и в шпалир отстрани.

Защото сегашният 41-ви парламент е олицетворение на всичко, срещу което протестират: на лобистко законодателство в полза на монополите и едрия бизнес; на симулиране на граждански контрол върху институциите; на бойкотиране на парламентарния контрол върху правителството; на превръщането на Народното събрание в придатък на изпълнителната власт и изпълнител на личната воля на премиера Борисов; дори на желанието да избягаш от скучната работа в парламента, за да ти подарят телефон „Верту”.

Ето този именно парламент, който се ползва със 7 % одобрение, протестиращите искат да продължи да работи. И то не как да е, а като самото съвършенство, облечено в 240 чифта поли и панталони, които от понеделник нататък ще вървят в синхрон с желанията на протестиращите, за да гарантират честни избори и да разформироват монополите.

И като казахме монополи, редно е да попитаме като как точно протестиращите си представят тяхното разформироване? И какъв ще е новият продукт на политико-икономическото инженерство, който ще се роди от пепелта на монополите – чист, неопетнен, пазарен и честен, социално отговорен и абсолютно имунизиран срещу корупция и злоупотреба с монополно положение? Нещо като НЕК (която е пред фалит) или като държавните БДЖ (които са във фалит) или като държавната ЧЕЗ, но българска и с морала на Майка Тереза…

„Нема такова животно!”, ще ви каже всеки един шоп.

Няма и такъв парламент, поне не този – независимо дали ще работи под обсадата на хиляди, викащи „Мафия” или на едни други хиляди, скандиращи от трактори и камиони „Искаме си Бойко”.

Всъщност премиерът в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов вече се държи като опозиция. И освен това страшно много иска омразните му Станишев и Доган да управляват именно с този парламент и с това мнозинство (или с 20 избрани с жребий депутати от ГЕРБ), за да гледа сеира на управляващи и на протестиращи.

Както и за да види като какво животно ще са гражданските съвети и евентуалната бъдеща политическа подредба на татковината, та да прати секретарката си за премиер.

Сегашният премиер на България (в оставка) много добре знае какво е активно мероприятия и дори се оплаква, че е станал жертва на метеж. Време е и протестиращите да напреднат поне малко в тази материя, за да не се чувстват утре употребени.

Защото след уморените протестиращи от улиците ще се приберат и бронираните „Пустинни котки”. Но в България нищо няма да се промени.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.