В дните до назначаването на служебно правителство гадаенето кой ще получи мандат да го състави вероятно ще е нещо като масов спорт. Още отсега в публичното пространство се въртят десетки имена.
Днес кметът на София Йорданка Фандъкова категорично отхвърли възможността да бъде служебен премиер. Попитана дали ще приеме тази длъжност, ако бъде поканена от президента Росен Плевнелиев, Фандъкова отговори с думите: “Това е невъзможно. Аз имам достатъчно ангажименти, като кмет на София. Виждате, ние с нетърпение чакаме сезона, за да започнем да строим”. И повтори още по-ясно, че категорично изключва този вариант.
По-рано днес на същия въпрос омбудсманът Константин Пенчев отговори:” Няма предложение, нека да оставим президентът да си изпълни конституционните задължения. Не ми е работа да посочвам кандидати за министри и премиери".
Готовност да се нагърби с тежкия кръст да е служебен премиер засега изявява като че ли единствено лидерът на РЗС Яне Янев. А може би и Волен Сидеров, но с предварителното условие в кабинета да участват като министри представители на протестиращите граждани. Което все пак е доста различно от лансираната от президента идея към служебното правителство да има граждански съвет.
Мълвата вече трети ден спряга в каруцата на едно служебно правителство и финансовият министър в двойна оставка Симеон Дянков. В тази мисловна конструкция има поне една частица истини – Дянков е видян в сряда да влиза в президентството. Паметливи граждани биха могли да добавят, че „подаръкът” ни от Световната банка е стар познайник както с Росен Плевнелиев, така и с позорно натирения от правителството министър на икономиката Трайчо Трайков. Което е истина, но в случая нищо не значи. Докато един друг факт има огромно значение именно за по-нататъшната кариера на Симеон Дянков на (условно) родна почва – той е най-мразеният български политик, ако не за всички времена, то поне за последните 23 години. Поне това може да се докаже с данните на социологическите проучвания. И освен това Дянков демонстративно отвръща на българите със същите чувства; намира гнусни черти в действията на съдебната система; съзира пияни народни представители там, където ги няма; пише брутални писма на еврокомисаря Оли Рен…
Поне засега като че ли се съзира някакво подобие на консенсус между протестиращите граждани и лидерите на разпознаваемите партии, че в служебното правителство не трябва да влизат хора, участвали в управлението на последните 4 правителства. А може би и на всички правителства на прехода, защото иначе ще се окаже, че днешният безпартиен експерт Жан Виденов отговаря на всички изисквания за служебен премиер.
Между другото, но не последно място, двамата досегашни служебни министър-председатели – Ренета Инджова и Стефан Софиянски – доказаха, всеки по силите си и за времето си, че едно служебно правителство може да свърши добра и полезна работа. И в крайна сметка да получи положителна оценка за управлението си.
Което обаче вдига още по-високо летвата пред премиера на бъдещия служебен кабинет. И слава богу, защото нисички службогонци у нас има колкото щеш…
Be the first to comment