Темата за бъл- гаромакедонските отношения нито е нова, нито ще остарее. Опитахме се да я преформулираме с акцент върху ролята на експертния потенциал, върху гражданското общество, който трябва да играе съществена роля при формиране на външната ни политика, при вземане на външнополитическите решения. Струва ми се, че все повече надделяват изпълнителните нива на онова, което наричаме външнополитически механизъм. Идеята е експертното общество, свързано най-тясно с националните интереси, да бъде пряко ангажирано във вземането на такива решения. Имало е такива прецеденти, например, във формирането на документа, който ние знаем като „Декларация за добросъседство“ с република Македония през 1999 година. По онова време бяха формирани експертни групи от специалисти по теория на външната политика, които дадоха експертизата, но и легитимността на решението. След което тя беше дадена на МВнР, на Министерски съвет и на парламента.
Желю Желев предизвика дискусията
Дискусията е предизвикана от едно изказване на президента Желю Желев преди Нова година за това кой взе това решение за показване на жълт картон на Скопие за отлагане на преговорите на Македония за влизане в ЕС. Добре е да се помисли да се създаде един граждански съвет по външна политика, който колкото да формира експертиза, толкова и да дава легитимността на съответното външнополитическо решение на България. Доказателство в подкрепа на тази идея е, че чак сега, когато беше взето това решение на кабинета, беше потърсена помощта на учените от БАН. Очевидно е, че при такива решения куца именно легитимността. Такъв граждански съвет ще търси и генезиса на това как се взема външнополитическо решение в България. Затова е интересна и съпоставката за това как се взе решението сега на правителството и как беше взето то през 1992 г.за признаването на Македония.
Нужни са дебати в „малкия парламент“
Аз съм по-скоро оптимист за създаване на граждански съвет за външна политика. Това е идея, която лансирах преди десетина години, когато тогавашният външен министър Соломон Паси беше събрал за консултация всички, които имаха отношение по делото за българските медици в Либия, не само от неправителствения сектор. Получи се нещо шарено, като дебат в един малък парламент с една идея-да излезем от кашата, в която беше забъркана България. За съжаление, сегашният кабинет няма афинитет към този род обсъждане и „мозъчна атака“, но то не пречи да продължим да повтаряме тази идея. Защото у нас, говоря като представител на гражданска структура, ние даваме легитимността, ние говорим по медиите. Ако има някаква промяна, включително на политиката ни към Западните Балкани, това се дължи на медиите и гражданския сектор-академичните среди, журналистите, които не само информират, но и създават обществено мнение, бившите дипломати, хора с опит и познания, които знаят тъканта на проблемите, и обществениците, и представители на различни НПО-а.


Be the first to comment