Слънцето е „похищавало” комети от други звездни системи

Някои комети, въртящи се сега в Слънчевата система, първоначално са били в други звездни системи и се оказали тук, защото Слънцето ги е „похитило”, твърдят астрономи, цитирани от български и руски научни сайтове.

Ако резултатите на нашите модели и изчисления са верни, то много комети, присъстващи сега в покрайнините на Слънчевата система, първоначално не са били тук, казва астрономът Хол Левисън (Hal Levison) от Югозападния изследователски институт в Колорадо (Southwest Research Institute (SwRI), in Boulder, Colorado). Според учения, значителна част от кометите, намиращи се сега в зоната, известна като облак на Оорт, са пришълци от други звездни системи.

„Ние знаем, че звездите се формират в купове, припомня Хол Левисън. – Слънцето се е родило в огромна компания на други звезди, които са се формирали от един прахово-газов облак. В този куп звездите са били толкова близо една до друга, че са били способни да „похищават” със своята гравитация различни обекти, включително и комети”.

Според този модел кометите били своеобразни компаньони на звездите, тоест те са се раждали заедно с тях. В Слънчевата система съществува такова място, където се намират „откраднатите” комети и то е известно като Облакът на Оорт.

Облакът на Оорт е област далече зад пределите на орбитата на Плутон, където се съществуват различни остатъчни и слабоизучени космически тела. Тази област е получила наименованието си в чест на холандския астроном Ян Оорт, който първи изказал предположение за съществуването на такава зона в Космоса.

Доскоро се смятало, че в Облакът на Оорт се намират само „местни” комети, но новите изчисления сочат, че там съществуват не само дългопериодични комети, но и гости от други съседни звездни системи. Хол Левисън твърди, че макар теорията им да е нова, тя като цяло не противоречи на стандартния модел за формирането на комети в Слънчевата система.

Предполагаемото разстояние до границите на Облакът на Оорт от Слънцето е между 50 000 и 100 000 астрономически единици – почти една светлинна година. Това е почти една четвърт от разстоянието до Проксима Кентавър, най-близката до нас звезда.

Смята се, че Облакът на Оорт включва две отделни области – сферичен външен облак на Оорт и вътрешен облак на Оорт във формата на диск. Обектите в Облакът на Оорт в се състоят предимно от водни, амонячни и метанови ледове. Астрономите предполагат, че много от обектите, съставящи Облакът на Оорт са се формирали около Слънцето и са били разсеяни далече в Космоса от гравитационните ефекти на планетите гиганти в ранния етап от развитието на Слънчевата система.

На снимката: Диаграма показваща предполагаемите размери на облака на Оорт спрямо останалата част на Слънчевата система. Източник: Уикипедия

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.