Известният пловдивски поет Вазкен Налбантян е роден на 3 май 1965 година. Автор е на книгите “Земята на тетрарсите”, която е отличена на конкурса “Южна пролет” и номиниран за наградата “Пловдив”. Както и на книгите “Аралези” и „Разковници“. Преподавал е “Митология” и “История на религиите” в Пловдивския университет. Разказът “Шаран” написа специално за сайта коментатор на 6 декември 2013 година. Екипът ни поднася съболезнования на семейството му.
Шаран
Незнайно защо, шаранът решил веднъж завинаги да напусне сладките води и зимните трапези на хората. За да получи разрешение, отишъл при Свети Николай. Размърдал месести мустаци и го погледнал с ключалка във влажните си очи. И до ден днешен не се е чуло какво точно му е казал, но старецът погладил педя от ланската си брада, извадил ключ колкото лакът, дружно се изправил и съблякъл дрехите си. Шаранът скочил в средата им, пляснал с опашка и се изгубил сред гънките. След него останал облак с миризма на въздишка. В душите на котките влязъл голям страх, а мъжете се научили да коват стоманени игли за жените си.
Веднъж годишно три от тях се събирали, за да ушият нови дрехи на Светията. Всяка носела парче откупен варак, което да стисне с безименен пръст към щавена агнешка кожа. Работата отнемала време, но повече от радостта и празника, отколкото поради липса на сръчност. В края една от тях решила да опере вече готовата риза. Това не трябвало да се прави, но лудостта свършила своето: отпечатъците заблестели, дрехата плеснала в ръцете й, а после силно потънала в близкия вир. Жената писнала като гайда и това бил последният звук, който чули от устата й.
Be the first to comment