Литературен клуб
Стихове от Пламен Александров
Измерения Плодовете не узряват в спрялото време, разпиляно като мъртви пчели. А черната дупка е празният кошер. Спомен за восък. За мед или свещ. Катраница на съдбата, закачена отстрани на живота. За черни дни. За […]