Преди 57 години българският художник Кристо скрива под огромно бяло покритие сградата на Американския дом в Хайделберг. Днес същата институция посреща Нобелови лауреати и световни учени. Две епохи, една сцена и общ стремеж да се преминават границите на познатото.
Григориана Александрова
ХАЙДЕЛБЕРГ. През май 1969 г. една сграда в центъра на Хайделберг буквално изчезва под бели платнища и пластмасово покритие. Зад необичайната акция стои българинът Христо Явашев, познат на света като Кристо – артистът, който десетилетия по-късно ще опакова Пон Ньоф в Париж и германския Райхстаг в Берлин.
Роден през 1935 г. в Габрово, Кристо учи в Художествената академия в София. През 1956 г. напуска България и по пътя си към Западна Европа преминава през Прага и Виена. През 1958 г. пристига в Париж, където среща Жан-Клод – неговата бъдеща съпруга и дългогодишна творческа партньорка. Двамата изграждат международна кариера с мащабни артистични проекти, които променят начина, по който възприемаме градската среда и природните пространства. Кристо умира в Ню Йорк през 2020 г., но творчеството му продължава да привлича публика по целия свят.
Една от по-малко познатите спирки в тази история е Хайделберг. През май 1969 г. Кристо пристига в германския университетски град за фестивала intermedia 69. Първоначалната идея е да бъде опакована кулата на прочутия Хайделбергски замък, но властите не дават разрешение. Като алтернатива организаторите предлагат сградата на Американския дом – днешния Германо-американски институт (DAI).
На 15 май, още в шест часа сутринта, започва необичайната акция. Под ръководството на Кристо доброволци разгъват огромни бели пластмасови платнища по фасадата и покрива на сградата. Материалът е специално предоставен от германската компания BASF, а отделните части са свързвани с тел и въжета. Работата продължава денонощно в опит сградата да бъде изцяло скрита от погледа.
Реализацията се оказва трудна и остава частично недовършена. Въпреки това акцията се превръща в един от запомнящите се моменти на intermedia 69 – авангарден фестивал, събрал над 80 творци и около 5000 посетители.
Фотограф: Йохен Гьотце (Jochen Goetze)
За Кристо опаковането не е просто скриване на обект, а начин да промени възприятието ни за него. Превръщайки познатата сграда във временно произведение на изкуството, той провокира публиката да погледне градската среда по нов начин.
Този художествен подход впоследствие ще се превърне в негова запазена марка. Сред най-известните му реализации с Жан-Клод са опаковането на Пон Ньоф в Париж през 1985 г. и на Райхстага в Берлин през 1995 г.
Днес архивните фотографии от Хайделберг пазят спомена за тази необичайна българска следа в културната история на Германия.
От арт авангарда към световния научен елит
Петдесет и седем години по-късно същата институция отново е в центъра на международно събитие, по-точно поредица от такива. Този път сцената е посветена не на авангардното изкуство, а на големите научни открития.
От 24 октомври до 28 ноември 2026 г. Geist Heidelberg се провежда за шестнадесети път. Под мотото Beyond Borders („Отвъд границите“) програмата събира световноизвестни учени, Нобелови лауреати и изследователи от различни области – астрофизика, квантови технологии, медицина, невронауки, изкуствен интелект и философия.
Сред най-значимите имена е швейцарският астрофизик Дидие Кело, носител на Нобелова награда за физика за 2019 г. Той е сред учените, открили първата екзопланета в орбита около звезда, подобна на Слънцето. В Хайделберг поставя един от най-вълнуващите въпроси на съвременната астрономия: възможно ли е да съществува живот извън Земята?
Квантовите технологии също заемат специално място. Физикът Хайке Рил представя възможностите на квантовите компютри и предизвикателствата пред превръщането им в практически приложима технология.
Медицината и изследванията на човешкия мозък са друга важна част от фестивала. Невробиоложката Хана Мониер разглежда механизмите на паметта през литературния свят на Марсел Пруст, а невроученият Мартин Корте поставя въпроса как мозъкът старее и какво можем да направим, за да запазим когнитивните си способности.
Програмата включва още срещи с философа Петер Слотердайк, генетика Йоханес Краузе, експерта по стратегическо прогнозиране Флорънс Гауб и морския изследовател Антие Бьотиус.
Сред акцентите е и новият формат Science Bar („научен бар“)– неформални срещи с учени, съчетани с музика и свободен разговор. Идеята е науката да излезе от академичните зали и да се превърне в достъпно и вдъхновяващо преживяване.
Хайделберг – много повече от университетски град
Изборът на Хайделберг за домакин на международен научен фестивал не е случаен. Основан през 1386 г., Хайделбергският университет е най-старият университет в днешна Германия и една от водещите европейски академични институции.
Също така в града се намират Германският център за изследване на рака (DKFZ), Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) и институти на обществото „Макс Планк“. Концентрацията на научни организации, международни екипи и изследователска инфраструктура превръща Хайделберг в притегателен център за учени от цял свят.
Именно в тази среда през 2011 г. е създаден Geist Heidelberg по инициатива на Якоб Кьолхофер, тогавашен директор на DAI. Фестивалът има амбицията да направи най-новите научни открития достъпни за широка публика и да създаде директен диалог между изследователи и общество.
80 години DAI – традиция на свободните идеи
През 2026 г. Германо-американският институт отбелязва своята 80-годишнина. Основан през 1946 г. като Amerikahaus, той възниква в следвоенна Германия с мисията да насърчава демократичната култура, образованието и свободния обмен на информация.
През десетилетията институцията се превръща в пространство за международни културни срещи, дискусии и образователни инициативи.
Историята ѝ е необичайна: от артистичната дързост на Кристо и Жан-Клод до разговорите за квантовата физика, изкуствения интелект и бъдещето на човечеството.
Двата фестивала – intermedia 69 и Geist Heidelberg – принадлежат на различни времена и имат различен характер. Но ги обединява стремежът към нови перспективи и свободата да се поставят под въпрос установените представи.
През 1969 г. един български художник опакова сграда и променя начина, по който хората я възприемат. През 2026 г. водещи учени от цял свят изследват невидимите граници на човешкото познание.
Петдесет и седем години по-късно Хайделберг продължава да доказва, че големите идеи нямат граници.
Be the first to comment