„Трудно заспивам и лесно се събуждам, защото не само дълговете са проблемите на лечебните заведения. Факт е обаче, че през последните 4 години те са нараснали 3 пъти. Ако през юни 2009-та година просрочените задължения на болниците са били 36,5 милиона, днес те вече са близо 90 милиона”. Това коментира пред БНТ министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева в отговор на въпрос за всекидневния ръст на дълговете на болниците.
Д-р Андреева изтъкна като особено тревожно обстоятелство, че най-високотехнологичните болници, през които минават най-много пациенти са и тези, които са с най-тежки просрочени задължения, което означава само още веднъж, че болниците работят при тежко недофинансиране на медицинската дейност. По думите на здравния министър това ще се задълбочава, ако продължават без ясни критерии да се разкриват лечебни заведения и те да бъдат договорен партньор на Здравната каса. Д-р Андреева цитира статистика, от която се вижда, че през 2007-година в София е имало 50 болници, а днес те са близо 100, което при един относително постоянен ресурс, с който Здравната каса работи – около 2 милиарда и 5-6-7 стотин хиляди – колкото повече нарастват партньорите, с които НЗОК сключва договор, тоест нарастват лечебните заведения, толкова по-малко ще стигат парите за тях.
Като възможно решение, обсъждано с премиера Орешарски и с председателя на НЗОК д-р Румяна Тодорова, министърът на здравеопазването посочи повишаване на критериите за това, кои лечебни заведения ще сключват договори със Здравната каса. „Болниците трябва да отговарят на европейски и световни критерии за оборудване и за персонал, и за брой пациенти, за ефективност на лечението дори, за да имат право да сключват договор с Касата и вероятно това ще се случи още през следващата година”, съобщи министърът на здравеопазването.
В отговор на въпрос за съдбата на болниците в малките населени места, които имат повече социални функции и трудно биха постигнали световни стандарти, д-р Тодорова отговори:
„Философията на промените, които ние ще правим, защото реформа е вече дума почти без смисъл, промените, които ще правим е по-малките лечебни заведения да изпълняват базова медицинска дейност. В тези болници ще може да се оказва първа помощ и едно базисно ниво на медицинска дейност, но в тях няма да се правят мозъчни операции и да се сменят ставите. Те ще бъдат извършвани в големите болници, където е добрата апаратура, където са по-добрите специалисти, защото в крайна сметка медицината е скъпа наука, скъпа дейност и не може всяка една болница да бъде оборудвана на топ ниво”.
Министърът на здравеопазването призна още, че вдействащия бюджет почти за нищо няма пари до края на годината, „затова и меко казано съм притеснена от ветото, което наложи президентът, защото в здравеопазването са планувани да извършат неща, за които не са предвидени средства”. Д-р Андреева даде пример с фонда за лечение на деца в чужбина, за който са предвидени 6 милиона лева за цялата година, а те към края на месец юни вече са изчерпани и са нужни още 6 милиона лева.




Be the first to comment