Законодателен популизъм

Закон за забрана на бурките („облекло, прикриващо или скриващо лицето“) бе внесен в парламента в края на април и за по-малко от месец триумфално мина през две парламентарни комисии. Вероятно скоро ще бъде приет, понесен от вълната на дивашкия популизъм, който единствено мотивира парламентарните сили. Нищо че в България бурки няма и законът просто ще увеличи нормотворческия боклук на това, което имаме като 41-во НС. Междувременно парламентът създаде чудовищен скандал с промените в Изборния кодекс, след което се зарече да направи промени на промените, ама издълбоко, като пътем върна ветото на президента, защото не било достатъчно критично(!).
И докато комедиантите от всенародното шоу „Народно събрание“, платено с нашите данъци, разиграват тези циркове уж в наш интерес, встрани от погледа на обществото остават законите, които трябва да бъдат приети, но за тях все не остава време.
Скоро например ще стане година, откакто в парламента отлежава един важен законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за подобряване на изпълнителното производство и за защита както на длъжниците, така и на кредиторите в изпълнителния процес. Проектът бе обявен от Министерството на правосъдието на 4 юни 2015 г., а в началото на юли м.г. бе внесен в Народното събрание. Разпределен е на правната комисия и оттогава е блокиран там. По него не се работи.
Няма логично обяснение за причината, защото не съществува друга тема, която да е предизвикала толкова популистки изстъпления у народното представителство, както правата на длъжниците в принудителното изпълнение. Но всичката активност избива на евтина демагогия, демонизиране на частните съдебни изпълнители (защото трябва да има враг и виновник), нелепи и даже опасни законодателни предложения. Миналото лято в парламента се разигра истинска истерия около злополучния чл. 427 ГПК (привилегировано издаване на изпълнителен лист), а депутати дори организираха протести „срещу произвола на банките“ и монополистите.
Наскоро пък евродепутатът Емил Радев (ГЕРБ) отново атакува предишното ръководство на МП, оглавявано от Христо Иванов, че нищо не е направило за въвеждането на електронните запори, защото „наредбата, която трябва да подготвят министерството и БНБ, все още се бави”. В момента съдебният изпълнител изпраща отделни писма за запор на сметките на длъжника до всички над 30 банки в страната, като всяко такова писмо струва по 15 лв., а когато се въведат електронните запори, това ще става само с едно електронно съобщение и 15 лв. такса, обяснява Радев. И препоръча на новия екип на МП да направи това.
Факт е, че електронните запори ще спестят много средства на длъжниците. Според изчисленията на председателя на Камарата на ЧСИ Георги Дичев към момента общо 540 лв. струва налагането на запор едновременно във всички банки, а след въвеждането на електронните запори това ще струва 18 лв. еднократно.
Това, което е пропуснал г-н Радев, е, че наредбата е готова, чакат се само промените в ГПК. Същите, които вече една година отлежават в парламента. Там са заложени промени в чл. 450 а, които да позволят изграждане на унифицирана среда за обмен на електронни запори. С този законопроект се разширява възможността на длъжника да оспорва действията на съдебния изпълнител, предлагат се редица мерки за постигане на максимално висока цена при продажбите – задължително назначаване на вещо лице при оценка на имущество с висока стойност и възможност за оспорване на оценката; вдига се началната цена от 75 на 85 % от стойността на вещта, удължава се на две седмици срокът, в който купувачът е длъжен да внесе сумата, за да може да потърси и банков кредит, създава се по-добра защита на несеквестируемия доход, предлага се намаляване от 30 на 20 процента на първоначалната доброволна вноска, с внасянето на която длъжникът може да поиска спиране на изпълнението, премахва се възможността за манипулиране на търговете чрез подаване на множество наддавателни предложения и др.
Трудно е да се каже защо точно този законопроект не минава – дали от лобизъм, или от некомпетентност. А може би защото в него няма популизъм. Друго си е да забраниш бурките.