Лилавата крава

Бях на три години, когато нашата крава Среда – така се казваше тя, мина покрай мазето и сърпията, и повече не я видях. Кошарата на Среда много години напомняше за онези времена. Дървеният и одър стои като празен пиедестал, а в яслата отпред годините хвърляха най-разнообразни ненужни неща. Отдавна я няма нито Среда, нито кошарата. Сигурно нямаше да се върна в мислите си към този епизод, ако от известно време една друга крава не ги подбутваше в тази посока.
Демокрацията плисна в родината ни с такава сила, че издави сума ти народ, а мнозина отнесе из необятната демократична шир. Останалите получиха равен старт и се запасяваха кой както свари. Отечеството  се превърна в архипелаг от придошлия цивилизационен прилив. Нужни бяха добри практики и устойчиви механизми за природосъобразно комуникиране между отделните острови. Гражданското общество се размотаваше нагоре –надолу между островите върху поизгнили салове и пореше денонощно демократичната мантия в търсене на точния пристан.
То пореше, него го разпаряха и от това щуране нищо не излизаше. Демокрацията се позаблати, което бе идеално за едрите шарани и сомове. Те непрекъснато я мътеха и дребните риби съвсем изгубиха посоките.
И тогава се появи тя. Лилавата крава. Подбутваше наред и правеше чудеса!
Кураж Родино! Засега само с влажната си муцуна, но и рогата и не са за пренебрегване! Лилавата крава няма спиране!
Като заговорих за крава се сетих за Боне Крайненеца. В днешните демократични времена държавицата ни ми заприлича на нивичката му – поопръхнала от прехода, само за оране! Да де, ама с коалицийката Белчо и Сивушка …. . Опазил ме господ с такива помисли! Пък и Боне, кого ли ще уплаши като се прави на мечка по нивичката си! И без това само ехото му отвръща, а лилавата крава никога няма да застане до Белчо.