Партията на Гърбушкото

Има едно много евтино кафене в квартала. Всъщност, пластмасовите чашки ги подават от една будка. Но на тротоара се събират доста хора. Цяла манифестация може да пие кафе там. Казвам го само, за да се сетите за какво става дума. Иначе, към нищо от миналото с мавзолеите, събранията и разните му там марширувания нямам носталгия. И съм сигурен, че повечето хора нямат. Освен ако не са съвсем изкуфели. Или пък ако са били от онези, които наистина има за какво да съжаляват. Но сега друго ме интересуваше. Търсех с кого да разменя някой лаф. Нали затова идвам. Напразно оглеждах хората наоколо. Виждах ги за първи път. И когато вече бях се примирил, че сам ще си пия кафето, приближи един образ, с когото и друг път съм говорил. Прегърбен, ама доста, направо сгънат на две. Гледа винаги отдолу нагоре. Как си? – попита Гърбушкото, както го наричам в себе си, но не за да го обидя. Искам само да е ясно за кого точно става дума. Застана до мен и се подпря на гладкия цокъл. Отново се е натопорчило положението, продължи той. Не знам дали правилно го усещам.

Кога ли у нас е било напълно спокойно, отговорих сравнително неутрално, колкото да потвърдя желанието си за разговор. Все има някакво общо напрежение, недоволство, че не всичко е както трябва. Не се случва както ти се иска. Или ти се е искало  да се случи. И най-неприятното усещане – че почти нищо не можеш да промениш. Така мисля, добавих накрая, поучуден от неочакваната си словоохотливост. В такива моменти отделна дума, дори само възклицание, изразяващо взаимност, едва забележимо кимване и леко смигване, подчертаващи разбирателството, са достатъчни. Ти за кого ще гласуваш? – попита Гърбушкото и ме погледна изотдолу с изкривена настрани глава. Май пак ни предлагат да избираме по-малкото зло. Винаги е било така, отвърнах и отпих от кафето, за което се чудя какво точно представлява, щом е много особено на вкус, а и струва само петнайсет стотинки… Или са ни принуждавали да избираме единственото зло, само за да ни управляват. Но сега не е лесно да решиш кое е по-малкото зло. Дори е възможно. Защото всички се надпреварват да крещят, че те са, те са – не само по-малкото зло, ами и най-великото добро.

Значи и на теб всичко ти е ясно, изрече Гърбушкото и отпи по-спокойно от кафето. За Бойко, ако гласувам, продължи той, ще излезе, че съм му простил за тъпотиите, дето изприказва. От друга страна, той единствен се хвали с пътища и мостове.  Харесвам му тази нагласа. Даже и като понадуе балона, все пак е важно с какво се хвалиш. Показва какво цениш, какво има стойност за теб. Тия с подслушванията, дето му ги спретнаха напоследък, много не ми влияят. Когото и от политическите му опоненти, ако ги подслушат, ще чуят подобни простотии. Станишката се опитва да ни убеди, че е направил още едно бебе. Ама по никакъв начин не му се възхищавам. Не е човек, на когото има за какво да се възхищавам. Не случайно иска да пласира Орешарски за някакъв, а не себе си. Демек, не се плашете. Ама си е за страх. Тая партия е в основата на всички золуми. Тя е в основата и на самия Бойко. За Костов съм се заклел  никога да не гласувам. Такива надежди имах, толкова му вярвах, че после разочарованието направо ме разби. Повече няма как да ме хване, колкото и да си въобразява, че е убедителен. И всезнаещ. Онази, как й беше името, еврокомисарката. Нея направо не я броя. Само като се сетя за онази афера в Габон ли беше, дето помогнала да откраднат стотина милиона долара. А и направо ми се повръща от снахите на някогашното Це-ка. Не мога да го разбера и този, дето вдига ръка като римски патриций. Вярно, луди колкото щеш. Ама не е сигурно, че неговата лудост ще харесат. А и Янето се бори за същия електорат. Кои са останалите, сещаш ли се?

Много-много не се интересувам, отговорих. Има със сигурност и други. Винаги има желаещи за власт и лапане. И да ни оправят, добави той. Съгласих се – както до сега ни оправяха. Иначе нямам сили да мисля на тази тема. Не искам мисълта ми да се разпростира прекалено на далеко. Предпочитам да се занимавам с момента, с конкретното. Тогава единствено се чувствам в безопасност. Сега желанието ми беше да си допия необезпокояван кафето. Най-безопасното време. Единствено изнервящо е говоренето на Гърбушкото. Но не прекалено. Нека говори, разбирам го. Пия кафе и оглеждам хората наоколо, без желание да ги попитам за кого ще гласуват. После трябва да мина по най-тъмната улица в квартала. Там от години няма лампи. Вече на два пъти по средата ме спират някакви хора, едва не ми извадиха очите, и ме карат да си обръщам джобовете. Какво толкова, обръщам ги. Виждат, че са празни, и продължавам.

Тогава пред нас спря кола на СОД, момчета в униформи, които също идваха вечер да пият от евтиното кафе. Излезе този до шофьора, с навити ръкави на синята униформена риза, бабанко, да не му попаднеш в ръцете. Гърбушкото го поздрави и го попита: Ти за кого ще гласуваш? За който ме победи на канадска борба, отвърна сотаджията. Сви ръка да му видим бицепса и се нареди на вече доста дългата опашка. Ето, виждаш ли, каза Гърбушкото. Отпих от кафето и се загледах в противоположната страна. Там две госпожи с пълни пластмасови чували в краката, спореха с един трети, и той господин като тях – без предни зъби на горната челюст – само че без чувал, кой да купи по едно кафе. Искаше ми се да накарам Гърбушкото и тях да попита за кого ще гласуват. Беше ми любопитно. Но прецених, че са прекалено възбудени. Възможно е да не реагират по най-подходящия начин.

Знаеш ли, нощем често не мога да заспя, ама часове наред. И все се чудя какво да направя, за да променя положението в скапаната ни държава, каза Гърбушкото с въздишка. Хората се палят, горят като факли, някои се канят да се взривяват, ама това не е начинът. Само поредният сиромах си отива. Гадните типове се спотаяват само за кратко. И после продължават безочливо да каканижат какво мислели да направят за държавата, за доброто на този и на онзи, а всички знаем, че мислят основно за себе си. Кажи, погледна ме отново Гърбушкото, виждаш ли някаква оправия. И не ми каза, решил ли си за кого ще гласуваш. Със сигурност не за някой, който ще ме предизвика на канадска борба. Не обичам да се боря. Не искам нито да съм победител, нито победен. Затова вероятно бих  гласувал за човек, с когото мога да изпия тук вечер едно кафе. За теб бих гласувал. Не и в тази държава, каза Гърбушкото и обърна пластмасовата чашка да покаже, че всичко е изпил. Искам да кажа нашата де.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.