За баницата и бозата

Автор: Павел Иванов

Поводът за тази публикация е обществената консултация за нова наредба на Министерството на туризма с дълготo наименование: Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на категорията. С подзаконовия акт министерството цели да доразвие Закона за туризма и да определи видовете места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, както и задължителните изисквания, на които трябва да отговарят по отношение на: (1) изграждане; (2) обзавеждане и оборудване; (3) обслужване и предлагани услуги и (4) образование или професионална и езикова квалификация на персонала.

Някои национални характеристики и традиции не се променят. Англичаните обичат телешкия стек; французите – приятния обяд, гарниран с изискано вино; гърците – гръцката салата и побеляло узо; българите се наслаждават на баничка с боза, шопска салата, шкембе с препечена филия. Всичко е въпрос на вкус и мярка, но, стига за кухнята, храната, традициите и културата.

Въпросът е как са регулирани местата, които предлагат тези ястия – заведенията за хранене и развлечения.

Питаме англичаните: “Джентълмени, има ли у Вас държавна категоризация на заведения за хранене и развлечения: със звезди, корони или пък бонбони?” Отговорът: “Уважаеми, мисля, че разбрах въпроса – отвъдморските ни ширини не са чували това дори 😉 ”.

Задаваме въпроса на французите: “Мосю, мадам, в страната-кулинарна, където всеки дом се слави с винарна, категоризират ли в звезди заведенията за обществени храни?” “Мосю, не ви разбрахме точно, интериорът важен е за нас, но за нашите храни Мишлен1 следи.”

Да питаме в държавата на плажове безкрайни: “Съседи наши, с таверни шумни, познавате ли вие категоризации държавни? Звезди за брой места и маси, а също за сапуни, тоалетни и покривки-гладки?” “Господине, охи2, и без категории храните ни са сладки!”

У нас се съсредоточаваме се само върху регламентацията на видовете самостоятелни заведения за хранене и развлечения, които не принадлежат към групата “хотели, мотели и др”. Пример е всяко едно от заведенията, което посещавате извън хотелските комплекси (любимото ви местно кафене или ресторант). Министерството влиза ударно в своята роля и определя правилата на играта за предприемачите. To посочва какви могат да бъдат видовете заведения:

  1. Ресторантите са: (1) класически ресторант, (2) специализиран ресторант, в т.ч. за риба, птици или дивеч или друг, както и за барбекю, грил или скара, (3) ресторант-клуб, (4) ресторант с национална кухня, в т.ч. ресторант с българска кухня или (5) ресторант с чуждестранна кухня; (6) ресторант – пицария или (7) атракционно-тематичен ресторант.

  2. Заведенията за бързо обслужване са: (8) снек-бар; (9) бистро, (10) фаст-фууд, (11) закусвалня, (12) баничарница или (13) мекичарница и (14) павилион или (15) каравана.

  3. Питейните заведения са: (16) кафе-аперитив, (17) винарна, (18) пивница (кръчма) и (19) бирария.

  4. Сладкарниците са: (20) кафе-сладкарница, (21) сладкарница, (22) сладоледен салон, (23) кафене, (24) кафе-клуб, (25) кафетерия и (26) чайна.

  5. Баровете са: (27) коктейл-бар, (28) кафе-бар, (29) бар-конгресен център, (30) бар-спортен център (-басейн, -тенис, -фитнес, -боулинг и др.), (31) бар-фоайе (лоби бар), (32) дискотека, (33) бар-клуб, (34) пиано-бар, (35) бар-казино, (36) бар-вариете и (37) нощен бар.

За всяко едно от тези заведения е въведена различна звездна категоризация, като се използва скалата от една до пет звезди. Например, барбекю-грил ресторант може да притежава от една до четири звезди, фаст-фууд – от една до три звезди, а баничарница може да е единствено с една звезда. Същото важи и за мекичарницата. Пропусната е обаче една друга традиционна българска закуска – геврекът, истинският, неподправен, топъл и неустоим геврек. Няма регламент за геврекчийница, шкембеджийница нито за дюнерджийница, но разбирам това е “фаст-фууд”, с две “у”-та.

Прочетете пак горното. Както се пее в една детска песничка: “Да, да, да, да – това не е шега!”. Държавата слиза на най-ниското ниво и регламентира в изричен списък заведенията. Не можете да регистрирате интернет-кафене или социално кафене, нито стария караоке-клуб, но това сигурно е демоде…

Зад всяка една от тези категории стоят изисквания за интериора, сапуна в тоалетните и друго – нито една от тези звезди по никакъв начин не се отнася до качеството на храната или питиетата, нито до санитарните норми и здравната хигиена.

българия

Кръчма в Харманли, началото на ХХ век, преди въвеждането на редица изисквания за заведенията.

Източник: „Изгубената България“

Спомнете си последния път, когато отидохте на кръчма или клуб и се интересувахте за “звездите”, но не реалните, дадени от потребителите, а наложените по стандарт – с табелки. И този път Брюксел не е виновен, нито дори европейските държави, това е наша иновация, наша пречка, наш проблем. България с едни гърди напред в категорията “Излишна бюрократична тежест”.

Кой ще плати цената, кой ще инспектира, кой ще гарантира равенство?

Грубите сметки показват, че тази категоризация ще струва десетки милиони левове за регистрация, пререгистрация, смяна на табелки на 31 000 заведения в страната. Ще попитате: “върху кой се пренася тежестта, върху бизнеса или обикновените потребители?” Въпросът е двояк, някои заведения ще повишат цените, за да компенсират несвойствени разходи, други ще фалират, а всички ние ще платим цената на административната тежест с по-скъпа баничка, боза, шкембе.

Инспектори и служители държавни ще губят хиляди часове и левове, за да гарантират спазването на закона с предписания от миналия век. Буквално!

Режим, датиращ от 50-60-те години на миналия век, културна характеристика на забавления и страсти през епохата на социализма, продължава да върви напред. Корените на бюрокрацията и намесата на държавата в стопанския живот в сферата на заведенията стартира още от ранния период на Соца, когато частната стопанска инициатива е последователно ликвидирана. Това се оказва драматичен режим.

Според професор Иван Еленков категоризацията за обществените заведения е от 1954 година, когато се регламентират 11 типа (включително кебапчийница, шкембеджийница и др.). Последователно категоризацията се усложнява и видовете заведения достигат 34 през 1972 година. Те се класифицират според ценовите категории като лукс, екстра, първа, втора и трета категория. Това разнообразие продължава да расте и 60 години по-късно (през 2015 г.) ние разполагаме с 37 типа заведения.

Дошло е време за „падащи звезди“, нека помечтаем, казват носят щастие. Или пък да помислим в друга насока: Kой ще предложи наредба, която да категоризира бариерите, които сами си слагаме пред нас от пре-star-аване?

1 Три-звездната система на кулинарния пътеводител „Мишлен” е признание за качествена кухня с основен критерий храната, не интериора, подреждане на маси и др.

2 От гръцки – “не”.

3 Comments

  1. Като собственик на сладкарница, бих искал да изразя положителното си мнение относно новата наредба на Министерството на туризма. Тя представлява важна стъпка напред към създаването на по-структурирана и прозрачна система за категоризация на заведенията за хранене и развлечения в България.

  2. Браво за статията няма да свърши работа! Съмнявам се дали самата статия ще свърши някаква работа.Едва ли някой от Министерство на туризма ще си направи труда да я прочете.Поредната Наредба с безумно име! Сигурно и на вас, както и на мен ни е омръзнало от подзаконови нормативни актове. У нас ЗАКОНИТЕ се създават, за да дават мегдан на безброй наредби, които обезсмислят в крайна сметка ЗАКОНА.А кой знае, може пък Наредбата да изпълни целта си – десетки милиони в хазната! А от хазната…..къде?

  3. Браво за статията. Добър стил, информативна, чувство за хумор.

1 Trackback / Pingback

  1. За баницата и бозата |

Leave a Reply

Your email address will not be published.