В края на нивата

В края на нивата почвата отслабваше с всяка изминала година. На всичкото отгоре тук едно време са обръщали воловете и ралото, а сега тракторите. Почистването на широкия друм завършва отново тук, даже често събрания боклук стои дълго време на купчинки, докато тревата го покрие. От тази ситуация най-често се възползваха бурени и самодоволно се настаняваха в окрайнината. В тяхната сянка, на хладно, сигурно е стояла и торбата с хлебец и водица на Боне крайненеца.
Тук често прескачаха и какви ли не твари от всемира – оградата беше рехава. Подбутнеш тук-там и хоп – вътре си. Тя, оградата си беше от подръчни материали – местни трънаци, засъхнали буци и произволни боклуци, които бързеят на времето бе донесъл откъде ли не!
Иначе мястото си беше хубаво. Независимо от международните реституции и други превратности. Като се изправиш и погледнеш – наоколо широк свят, люшнали се поля, градове, реки, планини – благодат!
Речеш ли, обаче да сториш нещо, току те връхлети синдрома на крайното място. А, у, айде бе, ти ли – и те набутат в трънака! Не можеш да повярваш колко бърз е този преход между ширналата се благодат и трънливото котило.
На кой господ да се молиш! Те и религиите тук са като бурените.
Обрастват ти душата и иди се оправяй после! Разминават се разните му богомолци и аха, вече и добър ден трудно си казват. Всеки преорава нивичката на другия някак си! Само боклука ни е общ. Господи! Докога ли!
Откакто сме в Европейския кооператив в края на нивата някой от плевелите се сдобиха със статут на цветя, а част от боклуците са универсална мерудия за политическата ни манджа. Така се охармонизирахме, че свят да му се завие на човек! А строящата се инфраструктура приличаше на новичка паяжина в позапустяла тлакана.
Казвам тлакана, ама и тази дума си замина с българските селца от ширнатата благодат.
Понякога си мисля, че по инфраструктурата по-лесно се напуска окрайнината. Добре, че в края на нивата и инфраструктурата е по-боклучива! И стига до под крушата, която от край време ражда повече червиви крушлета. Това сигурно е в резултат на многобройните опити да я ашладисат, та е позаслабнала и вече изнемогва. Но за какво ли ви занимавам с тези бъркотии!
В края на нивата има едно хубаво нещо! В тръните има много стар кравешки тор. Като сложиш от него в пушилката за пчели и ги опушваш, те не жилят, защото от него се носи аромат на природна мъдрост.
Такива ми ти работи!

Илюстрация: Житна нива с гарвани. Автор: Ван Гог