Експерти: Изборът на главен прокурор трябва да е перфектен

Има съмнения, а и проблеми около процедурата за избор на главен прокурор. Това е мнението на политолога Татяна Буруджиева и на Иванка Иванова, директор Правна програма на Институт "Отворено общество".

Буруджиева направи своебразно сравнение между ефекта върху икономиката от забраните за пушене и скандалите при кадруването в съдебната система – първо се нанасят щети, а после се търси начин те да бъдат минимизирани.

Така се развиват и нещата в съдебната система, казва Буруджиева в своя статия за БГНЕС. – Първо трябва да се нанесат крайни щети с това кого и как се номинира и се избира, за да стане ясно, че политическите решения са лоши – както номинациите, така и самите решения. Политологът обърна внимание, че с конституционните съдии от квотата на парламента сагата продължава.

В случая с главния прокурор, каквото и да бъде решението, вече има определени съмнения, нарастващи в обществото, и се притеснявам, че отново ще имаме реакция и от Брюксел при едно недостатъчно премислено решение кой да бъде главният прокурор на България, коментира Татяна Буруджиева.

Има проблем с процедурата за избора на главен прокурор. В основаната си част начинът на гласуване противоречи на конституцията, електронната система не гарантира тайната на вота, изтъкна пред БНР Иванка Иванова, правен директор на „Отворено общество”. Според нея най-законният начин е изборът на обвинител №1 да стане с интегрална бюлетина, защото така вотът е гарантирано таен, а при електронното гласуване – на практика явен.

Поставя се много опасен прецедент при избора на бъдещия главен прокурор – не може да си позволим да има и най -малко съмнение в неговата законност, категорична е Иванка Иванова. За нея най-важно е реформираните на съдебната система. По думите на й, „успехът на съдебната реформа не минава просто през осъдителни присъди, а през избрани почтено и професионално хора на най-високите места в системата”.

Татяна Буруджиева коментира и кадровата политика на ГЕРБ.

„Като че ли мнозинството от ГЕРБ в парламента премина в нова фаза. От 2009 г. насам са проблемите с некачествените предложения, които те правят – като започнем от предложението за еврокомисар тогава и стигнем сега до предложенията в съдебната система. Новата фаза е в това, че въпреки лошите решения, почти незабавно им се налага да предприемат действия за минимизиране на щетите. И президентът непрекъснато влиза в ролята на почистващ боклуците след парламентарната група, а това е лошо, защото това не му е работата”, казва Буруджиева. Тя смята, че все повече и повече институциите не вършат същинската си задача, включително и Народното събрание.

Иванка Иванова предлага друга гледна точка, свързана с подхода всички важни назначения да са в ръцете на пхарламента.

„Ако има системен проблем е, че през тези 20 години на прехода, смятахме, че ако дадем на Народното събрание да избира някакъв орган, то  това гарантира неговата независимост. Но НС е политически орган и това не е гарантирано", посочи Иванова пред БНР. Според правният директор на „Отворено общество” не е нормално парламентът да назначава членовете на толкова много органи – СЕМ, Омбудсман, Комисия по дискриминация, инспекторат към ВСС и т. н.

Иванова вижда основания за подобен подход в миналото, заради голямото недоверие към изпълнителната и съдебната власт, но посочва и недостатък – на Народното събрание не може да се наложи санкция за лошо кадруване, защото политически парламентът е най-висшия орган. От тази гледна точка нормалната властова йерархия е доста нарушена, смята Иванова.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.