Тъпо е да оглушаваме, вместо да крещим: Спазвайте закона!

…накрая те се оженили и вдигнали сватба за чудо и приказ: три дни пили и се веселили, а музиката им се чувала през три планини в четвърта. И накрая всички били еднакво глухи – сватбарите и живеещите в 3-километровата зона около епицентъра на веселбата.

Такъв е осъвремененият вариант на известната народна приказка в поне половината България. И най-вече надлъж и шир в мултиетническата ни татковина, където тридневните сватби са просто задължителен елемент от бита и душевността на братята роми. Също както тридневните кръщенета, годежи, честванията на Банго Васил и на Гергьовден, та дори и обикновеното всекидневно пиене. Както се казва – някои пият само при повод, други – от мъка, а трети – всеки ден…

Четвъртите – онези, които живеят в 3-километровата зона около епицентъра на веселбата – напоследък просто не издържат и тръгват да си търсят правата. Което си е същински „път на страданието” . Особено, ако местните власти се държат като глухи, защото им се струва твърде главоболно да налагат спазването на законите и наредбите, които сами са приели. Така се случи в Бургас, Шумен, Търговище, а напоследък и в Пазарджик. В този град, а и в околните села има доволно големи и компактни ромски общности, които умеят да се веселят шумно и често – досущ като във филм на Костурица. И понеже живеем в ХХІ век, когато мощните озвучителни уредби са на цената на спанака, образно казано, то по неволя съпричастни към веселбата и наричанията на тамадата (няма циганска веселба без ди-джей!) става половината град, ако говорим за Пазарджик или буквално цялото село, където бушуват празнуващите.

Кметът и инспекторатът на общината, обаче или не чуват, или си правят оглушки. В противен случай биха изпълнявали задълженията си по спазването на общинската Наредба за опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите. В която черно на бяло е записано, че се забранява нарушаване на тишината на открити обществени места, в административните и жилищните сгради и в близост до тях, чрез: викане, пеене, свирене, използване на озвучителна техника, като шумът надхвърля пределно допустимите норми, локални източници на шум, апарати и машини, форсиране на двигатели на автомобили и мотоциклети или други подобни действия от 22.00 часа до 07.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа, а в почивните дни от 22.00 часа до 09.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа.

Така спасяването на оглушаващите става дело на самите оглушаващи. В Пазарджик те са се обединили в гражданско сдружение „Ред и спокойствие” и след тропане по вратите на местната власт, подписки и открити писма, са стигнали до принудата да организират протест срещу звуковия терор от циганските сватби на открито.

Което, всъщност, е сложният начин да се постигне решаването на един прост, да не кажем – просташки – проблем. Който не би съществувал нито в Пазарджик, нито където и да е, ако законите и наредбите се прилагаха еднакво от всички, а отговорните инстанции си вършеха работата, за която им се плаща от парите на данъкоплатците. В Бургас, например, общинските съветници забраниха сватбите на открито. Видимо това се оказва по-лесно, отколкото прилагането на наредбата за обществения ред, забраняващи силния шум… Остава въпросът каква е ползата от съществуването на 2-3-5 забрани за едно и също нещо, ако местното шумолюбиво братство демонстрира анархистични уклони и склонност да гази законите и наредбите като циганска булка – пътека от банкноти.

Песимистичният извод е, че България остава страна, където законите и наредбите са врата в полето. Тихият, засега, оптимизъм идва от волята на хора с будно гражданско чувство да се сдружават и да се борят за правата си по всички възможни начини и колкото дълго е необходимо.

Няма да е лесно, щом не става по простите начини. Но и те остават – не само като възможност, но и като задължение на всички власти. Колкото и тихо да звучи върховенството на закона на фона на шумовия тероризъм…

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.