Защо референдумът е добре дошъл, ако се предлага от президента, но е зле дошъл, ако идва от Слави

Не смятам, че разбирам от политика, от българска политика.
Не съм си въобразил, че говоря истини от последна инстанция.
Давам си сметка, че политиците вече водят предизборна кампания, преследват (а как иначе?) своите цели и сред политически неспокойните българи, в това число сред моите ФБ приятели тече прегрупиране – вече не толкова на базата на принципи, а на пристрастия и това ги кара да забравят по-неудобните факти и да се фокусират върху най-важните, според тях.
Да, така стоят нещата, че се налагат някои дообяснения. Те са важни: Не, не гледам онова Шоу. Не от снобство или заради душевна санитарна хигиена, а защото времето лети ужасно бързо и не ми се губи от него и минута за ерзац-неща. Някога, да добавя, беше през 2003 г., бях написал за президента Първанов анализ „В страната на Бойко и Слави” – за опасностите пред нашето общество и демокрацията ни от този тип „феномени”, които „пипат” елементи от ниското и низкото у човека, комуникират директно с плебса, използват език, съдържащ не малко арогантност, опростачващи внушения, мачовска нахъсеност и рушат представите за благоприличие и възпитание, но гъделичкат приятно неизбити комплекси и стаявани доскоро в потурите на общественото мнение въжделения.
Така… Оправдах се, за да не ми се припишат някакви подразбиращи се в центъра на София склонности и наклонности към чалгата в политиката и шоуто.
Сега вече най-сетне да кажа (нали не мога да пиша кратко!) това, което искам да кажа.

Честна дума, не разбирам следното:
1. Защо един референдума е добре дошъл, ако се предлага от президента, но е зле дошъл, ако се предлага от Слави (по законовия ред), нищо, че са сходни по дух?
2. Защо да не се чуе мнението на народа по въпроси, които са уредени в конституцията (тя е една от главните ни виновници за сегашното дередже на държавата!) – ако хората кажат, че според тях нещо трябва да се промени, това не е ли „обществена поръчка” към политиците да бъдат така добри да го променят, ако уважават народа си?
3. Защо задължително трябва да дирим под вола теле като това – ама виж кой го предлага, а не дискутираме същността на проблема – че ние трябва да се опитаме да спрем процеса на изолиране на българските граждани от изборите, чрез забрани, ограничения и нормативно „облечени” саботажи на демократичния процес, който в самата си основа е пряко свързан с обръщане към – как се пишеше пред 27 години по плакатите на митингите ни? – Негово Величество Избирателя, Гражданина!?
4. Защо изобщо подозираме референдумите като нещо вредно (освен ако не са по наша идея) – може ли при демокрацията въобще един референдум да е вреден, може ли при демокрацията въобще изразяването на суверенната воля на Гражданите да е вредна и не е ли който и да било референдум просто „снимка”, отражение на реалното състояние на обществените нагласи, на реалното ниво на мислене в обществото, на това, което представлява на практика нашето общество или ние, самоназначилите се блюстители, пастори, пастири, ментори, говорители, нравствени цензори на общественото мнение сме си присвоили правото да преценяваме кое е добро за народа и да искаме той да се произнася с Да – Да, драги блюстители, пастори, пастири и т.н., Вие сте много прави и аз съм радостен и щастлив, че мисля както сте ми казали да мисля и както сте поискали от мен да мисля?

Аз знам, че съм в много дълбоко малцинство в „тази държава”. И въпреки това смятам, че поне докато е демокрация, каквато и да е тя – дори формална, дори управляема, дори имитационна, дори „на Бойко и Слави”, последната дума е на народа, на обществото, на гражданите, на избирателите – нека те си я кажат, за да няма после някой друг да им е виновен – международното положение, гришата и кишата, Сорос, Путин или Ердоган.
Останалото е, извинете, лицемерие. И користно, меркантилно инструментализиране на демокрацията – вземане от нея каквото ни устройва, използване по интерес и за келепир, превръщането й във форма и съдържание за съсипване на държавата. Държавата ни именно от тези неща стана точно това, за което писах на президента през 2003 г., че ще стане – „страната на Бойко и Слави”. А още по-точно – „страната на Бойко и Слави, Цветан и Пеевски, Цецо и патрЕотите, Цецка и и Гоце”…

1 Comment

  1. Слушал съм индивида много пъти,казва истината и в много отношения е прав.Но защо на сцената се пръкват все такива на които си им личи, че им липсва мъжкото? Ами просто е – прочетете протоколите на ционистите!

Leave a Reply

Your email address will not be published.