Защо няма гориво за протести срещу скъпите горива

Насроченият за 1 септември „национален” протест срещу високите цени и ниското качество на продаваните по бензиностанциите горива се провали, казано без извинение. Което бе предизвестен провал, независимо че гражданското общество не беше издигало глас срещу явно деформирания пазар на горива у нас от 2013 година.

Един въпрос с много отговори

Една от причините за провалените протести срещу скъпите горива е изчерпаната гражданска енергия за подобни масови прояви. Звучи като изсмукана от пръстите, но е истина. Това е следствието от започналите през зимата на 2013 година протести срещу високите цени на електроенергията, които бяха политически обяздени и продължиха практически до падането на правителството на Пламен Орешарски през лятото на м. г. Нали си спомняте българския „принос” в теорията и практиката на гражданските прояви – протести и контрапротести, емоция и платено участие, граждански патос и партийно поръчение, спонтанност и автобусни превози, платени от партийни централи.

Социолозите ще ви кажат, че днес много българи не вярват на призивите за протести, както и на ползата от самите прояви.

„Кучето си лае, а керванът върви” или „Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша”. И дори „Сам петел утро не прави”, както и „Който плаща – той поръчва и музиката”.

На практика става така: Пенка пее на керван по музиката, поръчана от плащащия.

Поръчители в сянка

Така стигаме до друга основна причина, поради която протестите срещу високите цени и ниското качество на горивата бяха обречени на провал. Това е така, защото на практика тези протести бяха поръчани от управляващите. И косвено – лично от първия партиен и правителствен ръководител Бойко Борисов.

Нали си спомняте онова подробно отразено от медиите заседание на правителството, на което Борисов обяви, че в горивата има терпентин и сяра, колонките лъжат в количеството, а търговците си играят с пломбите на „Тука има – тука нЕма”. Последва заповед от сряда до събота да бъдат проверени и препломбирани всички измервателни уреди.

Как да не се организираш за протест, когато лично премиерът ти казва в прав текст, че те лъжат в количеството и качеството и следователно си будала?

Освен това е редно да се припомни, че Борисов разпореди да се защитят интересите на гражданите и фиска в същия ден, в който една телевизия за втори път в последните 6 месеца оповести на достатъчно висок глас, че у нас се продава най-скъпото дизелово гориво в ЕС, ако погледнем цената преди облагането с акциз и ДДС. Което е самата истина, въпреки че може да се спори от кога е така и дали моментът на оповестяването бе избран случайно.

Така или иначе, първото, второто и третото – т.е. информацията, че най-бедните купуват най-скъпо, плюс данните, че ни лъжат в количеството и качеството, плюс емоцията на премиера провокираха естествената, сама по себе си, гражданска реакция – на протест срещу високите цени и ниското качество на горивата.

Да протестираме, ама колко да протестираме…

Стигаме до предварително минимизираните възможности на този протест, които вероятно са били осъзнати от мнозина потенциални участници и така „националният” протест стана доста камерен. Или рехав, както го определиха медиите.

На първо място разгласената като срок и обхват проверка по бензиностанциите (пълна, но неслучайна безсмислица – така бе и с проверките по плажовете) подгони персонала и той експедитивно направи всичко „тип-топ”: колонките сипват с точност до милилитър, а по бензиностанциите замириса на истински бензин и нафта – както се прехласна в хвалебствен репортаж близък до управляващите вестник. Сиреч до вчера е мирисало на терпентин и сяра, но сега вече всичко е истинско.

Това отчете и скорострелната проверка, съчетана с препломбиране: разминавания в количествата отчетено/сипано гориво са намерени при по-малко от 1% от уредите, а качеството, като цяло, отговаря на стандартите.

За какво да протестираш – не те лъжат нито в количеството, нито в качеството?

Следващата спирачка за гражданската активност бе икономическата реакция на политико-санкциониращата кампания, предприета от правителството. В случая съпътстващото поевтиняване на петрола по световните борси е по-скоро прогнозиран и отчетен ефект. Но резултатът бе налице: още по време на скоротечната проверка горивата поевтиняха с 2-3-4 стотинки на литър, а до края на август някои вериги бензиностанции, както и обектите на почти всички търговци в някои градове свалиха цените с 14-18 стотинки за литър. Така за първи път от зимата на тази година вече можеха да се видят бензиноколонки с цена 2,01 лв/литър. А ако отчетем и отстъпката, която някои търговци дават на редовни клиенти, мнозина сипаха в резервоарите си бензин А-95 по 1,91 лв/литъра.

Междувременно се появиха сериозни прогнози, че до края на септември тенденцията към поевтиняване ще продължи. За какво да протестираш?

В търсене на смисъла

Има за какво, но няма смисъл. Звучи неразбираемо и се нуждае от разясняване.

Премиерът Борисов, комуто е позволено да говори и като не-политик (практика, останала от времето на първоначалното открояване на харизмата му и утвърждаване на авторитета му – още като генсек в МВР) на няколко пъти на глас заподозря, че у нас има картел в търговията с горива. И шефът на агенция „Митници” Ваньо Танов каза на глас , че на ум мисли така. Аргументацията на генералите – и двамата имат такива пагони от преди девоенизирането на МВР – е желязна: разликата в цените на бензиностанциите от големите вериги е от порядъка на 1-2-3 стотинки и така е от години. Къде тогава е конкуренцията, като основен двигател на пазарната икономика?
Ген. Танов даже пресметна от студиото на една телевизия, че при сегашните цени на горивата преди облагането им с акциз и ДДС, цената на дребно трябва да е около 1,80 лв/литър.

По времето, когато бе направен този коментар, средната цена по бензиностанциите бе около 2,30 лв/литър, което означава, че търговците печелят цели 50 ст. от всеки литър.

Следователно има основания да се протестира срещу картела на горива, нали?
Но къде да протестираме – пред бензиностанциите или пред Министерски съвет, или пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)?

Търговците на горива надали са невинни, ако наистина са спретнали картел (едни експерти викат: „Има картел”, а други се кълнат: „Няма картел” – всеки според лобито, към което принадлежи), но пък от друга страна не е луд който яде зелника, а който му го дава.

Къде да протестираме?

Пред Министерски съвет недейте протестира – лично премиерът Борисов разпореди в една сряда до петък от КЗК да му кажат има ли картел или не и от Комисията му дадоха някакви „междинни данни”. А Борисов не каза какви са, но от тогава та до 2 септември – повече от 10 дни – вицепремиерът Томислав Дончев обяснява пред медии и депутати, че няма данни за картел, но в личен план той имал усещането за съществуването на дефект на пазара на горива.

Има логика да се протестира пред сградата на Комисията за защита на конкуренцията, но няма смисъл. Вярно е, че в тази комисия още от пролетта извършват секторен анализ има ли картел и периодично ни ограмотяват, че в Германия, например, такава проверка трае 2, дори 3 години. Напоследък от антимонополната комисия изтъкват също така, че нямат достъп до данъчните тайни на търговците на горива, а от не-тайните отчети трудно ще се докаже картел.

От друга страна, май няма смисъл да се протестира пред сградата на КЗК – те си били свършили работата още преди 4 години.

“Притежателите на данъчните складове диктуват цените на горивата и възпрепятстват конкуренцията, а държавата и политиците вече 4 години не предприемат стъпки за решаване на проблема”, съобщи неотдавна говорителят на КЗК Марио Гаврилов. Той изтъкна, че търговията с горива има своите особености, една от които е, че за да продава един търговец на дребно в България, трябва да разтовари вноса в акцизните складове. Собствеността на тези акцизни складове през 2011 година е била около 80% на „Лукойл”. В данъчните складове пък искат толкова непосилен наем, че вносът би се обезсмислил. Именно това възпрепятствало конкуренцията на пазара.

„Това е малко по-особена търговия. Ние сме признали преди четири години, че конкуренцията е затруднена. Дори сме посочили как може да бъде разрешен този проблем. Четири години нито един от българските политици не прочете нашия секторен анализ”, заяви Марио Гаврилов. По думите му, има твърдения, че са настъпили промени в структурата на данъчните складове и в момента КЗК проверяваме това.

Нека обобщим: Цените падат, не ни лъжат в качеството и количеството, няма доказан картел. И освен това се демонстрира политическа воля за решаване на проблемите, при това на най-високо равнище, въпреки че от КЗК твърдят обратното. Казват, че се работи за решаване на проблемите с акцизните складове и вероятно е така…

Като че ли е най-добре всички да тръгнем пеша и липсата на търсене да свали драстично цените на горивата.

Може и да е възможно на теория, но звучи утопично. Поне толкова, колкото вероятността тези цени да тръгнат надолу единствено като следствие от граждански протести…

(Със съкращения и промени, направени от автора)

Свързани публикации

1 Comment

  1. Мдаа, интересен сайт, а няма коментари. Започвам да ви препоръчвам на познати.

Leave a Reply

Your email address will not be published.