Ако математическият израз на обществото е координатна система с две оси – духовност и благосъстояние, и позиционирането ни в нея е качеството на живот определен от светогледа, то къде е България? Как дълбоката липса на вяра, самочувствие и градивност, могат да бъдат преодолени и мястото на България променено?
В основата на проблема на нашата държавата е бедността, която е функция на икономиката и образователната система. Икономиката и образователната система пък са политики, които зависят изцяло от интелекта и идентичността на политиците. В последните две идентичността е с по- голяма тежест, доколкото тя определя съзнателно създаване, отстояване, налагане и реализиране на национално обусловени и изгодни стратегии и тактики.
За да направим по- коректна преценка на възможностите за промяна е нужно да се разсъждава от гледна точка на настоящите процеси в общ план, а те са следните:
България днес е с фактологична стойност на фона на световната икономика и политика;
Научно – техническият прогрес носи своите ползи и почва да взема своите жертви –роботизацията, модерните комуникациите отразяващи се на личностното поведени, трудовия пазара, както и върху собствените ни ценности и начините, с които осигуряваме защита им;
Чистата, екологична храна и пространство стават все по- скъпи , предвид замърсяването на околната среда и производството на храни от клонирани и генно модифицирани животински и растителни видове;
Преселението на народите днес познато и като бежанска вълна и мобилността на хората ще е засилващ се фактор – бил той естествен или програмирано стартиран и ръководен;
Културните и национални ценности стават скъпо струваща марка, бранд, за чието отстояване трябва да се полагат усилия и инвестиции, подобни на тези в пазарната и личностна конкуренция. Отстояването ще е възможно само чрез устойчива приемственост;
Религиозните и етнически различия ще продължат да бъдат използвани като спирачка за хомогенно и градивно развитие на обществото, и ще изискват специфичен подход на убеждаване и интегриране;
Налагане на собствен стил, политическо поведение и икономически идеи за развитие ще е все повече въпрос на авангардни и изпреварващи действия в областта на образованието, духовните ценности , науката и технологиите, услугите;
Урбанизацията ще продължи до постигане на мегаполиси;
Транснационалните капитали ще продължат да играят значимата си роля в политическия и административно- икономическия живот на всички държави .
Тероризмът е система за страх и подчинение и тя ще работи до пълното и приемане или… смяна с друга такава.
Съобразяване на тези факти на държавно ниво е предпоставка за реално целеполагане, което да измести на качествено ново ниво преговорите на страната в геополитически и икономически смисъл. Тогава би могло да се развиват и използват специфични конкурентни предимства на България, с което и възможност за подобряване благосъстоянието и духовното равновесие на населението. Така ще се укрепи националното самочувствие, ще се затвърдят духовно -културните и исторически ценности.
Би могло да се поставят следните цели:
Запазване на екологичната чистота на нашата територия,
Развитие на кръгова икономика,
Нови технологии в енергетиката и екологично високо интензивно селско стопанство и производство
Развитие на научно – техническата мисъл чрез български и чуждестранни учени и целенасочено практическо приложение в търговска продукция
Кръстосване на балансиращи се инвестиции в сферата на наука, технологии, комуникации, производство и услуги на разнообразни пазари
Демонстриране на културното наследство на България като принципна ценност от общо значение
Постигането на целите е функция и на осъзнаване на необходимите и достатъчните условия за това, а те са :
Успокояване на негативната енергия и възстановяване на духа на общността. Нужно е да се възроди смислеността на съществуването, която е следствие от вярата, че има стойност и перспектива. Този процес започва със загърбване на обществената конфронтация на етническо, политическо и историческо ниво.
Затова Хората трябва да се мотивират да участват, а те ще го направят, когато това им дава повод за самочувствие и ценностно развитие. Това означава приемане и обсъждане, търсене на общ път, а не налагане на едностранчиви интереси.
Нужно е постигане на единението като участие и принос. То може да започне от политики на приемственост на професионален и житейски опит от възрастното към младото поколение, включване и планово градивно развитие на националното стопанство, основано на три основни стълба – човешки интелект, наука, запазване на естествеността на природата и духа на личността и обществото.
Социално – икономическата картина на България може да се представи във взаимно нулиращи се цифри- икономически ръст срещу емиграция, безработица, функционална неграмотност, огромен социален бюджет без връзка с икономически перспективи. Демографската крива при тези условия се спуска стремглаво надолу, етническия състав се променя, а автентичността на държавата, изразена в нейната мощ, защото автентичността е мощ, се губи.
Няма оцеляване без автентичност и развитие на интелекта , т.е. без културна и духовна памет и без устойчиво икономическа структура. Няма качество на живот без планиране на развитие на горните две в правилното им организиране във взаимосвързаност с външния свят . И всичко това е невъзможно, ако е извън контекста на личностното развитие и усъвършенстване на отделния индивид.
Това се потвърждава и от анализ на формулата на мощта на държавата, чийто компоненти са :
Икономически обусловени и обуславящи – географско разположение, икономически потенциал , технологически капацитет , военни способности
Духовно и интелектуално обусловени и обуславящи – история, население, култура, стратегически манталитет, стратегическо планиране, политическа воля.
Днес и в разпадащия се Европейски Съюз се говори за различни планове за икономическо възстановяване. Водят се полутайни преговори със САЩ за трансатлантическо търговско споразумение, работи се по плана Юнкер, говори се за плана Маршал2, лансират се планове за младежка гаранция с милиардни програми в евро. България като последна на опашката в съюза има своята нелека задача да сътвори и изпълни своя план, които не да имитира или да се имплантира в гореспоменатите, а да катапултира държавата от блатото на духовната и икономическа бедност . Това обаче е възможно само с изпреварващи не движения, а скокове. А за това трябва капацитет, желание, подготовка и решителност. Трябва сила. А тя е в съединението. А то е в единението – смисъла на взаимно поддържащото се цяло в мисълта за икономическо развитие на страната, вярата за духовно възраждане на обществото, усилията за човешки позитивизъм и градивност.
На България отдавна и трябват обединяващи личности – хора с личен морал, достойнство и знания, воля за стратегическа градивност и мощен дух усвояващи съблазните на геоикономическите и политическите игри в национални ползи. И само когато поне няколко души се припознаят, и се потвърдят в това определение може да се върви към единение на нацията, събуждане на националния дух и изграждане на икономическа структура, което да промени грозното статукво на деструктивен негативизъм, подчинение и съгласие за омаловажения.
Каква красива жена, а какви сложнотии написала?