Нека помогнем за оцеляването на помощните училища!

Първенци сме по отрицателен прираст в ЕС

Много неща се изписаха по повод безумията и недомислиците в новия Проектозакон за предучилищното и училищното образование. Едно от тях е закриването на т. нар. специални помощни училища. Те имат своето законово място в образователната ни система повече от седем десетилетия и техен обект са най-уязвимата част от обществото ни – децата със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие и техните семейства. Новият закон посяга на тях, като предвижда да ги лиши от възможността им за обучение в специално създадени училищни условия под закрилата на държавата. А грижата за този тип деца и семействата им, навсякъде по света, е изключително право и задължение на държавата.

Изключването на този тип ученици от възможността им за обучение в защитена училищна среда, е неуспешна образователна стратегия, както е видно от печалния опит в други страни. В Италия, например, помощните училища бяха закрити. Днес там протича обратният процес – на тяхното възстановяване.

Настаняването на тези деца в общообразователното училище, с цел „интеграция”, е поредната недомислица на проектозакона. От една страна, защото качеството на обучението и безопасността на учениците в общообразователното училище неминуемо ще пострадат при насищането на класовете с деца със специфични образователни потребности (това сочи практиката в други европейски държави). Което пък води до негативни реакции от родителската общност на останалите деца.

От друга страна, практиката в масовите училища показва, че само за малка част от децата със СОП (най-леките случаи) е възможна интеграцията. Ето защо голяма част от децата с умствена изостаналост и с множество увреждания и с разстройства от аутистичния спектър ще останат „невидими” за образователната ни система. Те ще присъстват в масовото училище, но в действителност ще са извън него. Интеграцията на децата с умствена изостаналост не следва да се разбира като организирано смесване с връстници с нормален интелект. Редица изследвания на сериозни науки като медицината, психологията и педагогиката показват, че повечето ученици със СОП не се чувстват по-добре извън групата на себеподобните, което създава допълнителни проблеми за тях и семействата им.

В помощните училища има голям брой ученици с диагноза генерализирано разстройство в развитието /аутизъм/. Аутистичното дете се чувства уверено и спокойно в група от минимален брой деца в тиха, защитена и непроменяща се среда /такава е европейската и световната практика/. И именно специалното училище осигурява такава среда на аутистичното дете, нуждаещо се не толкова от интеграция, колкото от защита и постоянна подкрепа от възрастен.

Според проектозакона само за децата със сензорни нарушения и отклонения в поведението ще се осигури държавна подкрепа в специална училищна среда. Странно защо законотворците са решили децата с умствена изостаналост да бъдат лишени от възможностите на специалните училищни условия и ресурси. Това е явна дискриминация.

Друг проблем, произтичащ от закриването на помощните училища е, ограничаването на избора на най-подходящо училище за част от децата със СОП. Сега родителите им могат да избират между ресурсно обучение в общообразователно училище и специално помощно училище. Ако новият закон влезе в сила, алтернативата помощно училище ще отпадне. По този начин бъдещият Закон за предучилищното и училищното образование подлага на дискриминация, както достъпа до образование, което може да бъде гарантирано и от общообразователните и от специалните училища (в много европейски държави те съществуват паралелно), така и възможността за избор на образователна среда, най-подходяща за тези по-различни деца. Така се накърняват правата на една от най-уязвимите групи в обществото ни. А в много цивилизовани общества – в Ирландия и Англия, в Германия, Холандия и Австрия, във Франция и Швеция се разбира, че детето с увреждане и семейството му имат точно толкова права, колкото и останалите членове на обществото (www. europian-agency.org/country-information).

Странно защо законотворците не са помислили върху всички тези проблеми, произтичащи от новия проектозакон. Те с лека ръка се опитват да унищожат една важна част от образователната ни система – системата на специалните училища за ученици с ментални затруднения. Така, както през последните 25 години нанесоха много други трудно поправими разрушения в сферата на образованието, спорта и други важни обществени сектори. По училищата вече няма зъболекарски и лекарски кабинети, а само медицински сестри и фелдшери. Като следствие от това българските деца са с най-лошото стоматологично здраве в Европа, с късна диагностика на зрението, затлъстяване и ранен диабет. Патронажните сестри, които обгрижват бременните жени на адреси и до 2000 г. бяха част от здравната система, бяха премахнати. Сега се правят опити да бъдат възстановени, защото драстично се увеличиха случаите на раждане на деца с увреждания. По неофициална информация на ДАЗД „за 2013г. близо 40 000 са децата с увреждания в България“.

Същевременно хиляди деца останаха извън забавачките, заради разпродадените десетки сгради на детски заведения при приватизацията в София. Сега се строят нови, но процесът на възстановяване е много тромав. Бяха премахнати ученическите униформи и сега се правят опити за връщането им под някакви модни форми, но в повечето училища – неуспешно. Закрихме спортните диспансери и в резултат 60 процента от децата ни са с гръбначни изкривявания…

Да, уважаеми законотворци, лесно е да се унищожи нещо с един замах, но после трябват години разрушеното да се изгражда, а някои неща дори не са възстановими, като изгубеното човешкото здраве и живот. Затова, драги управленци, не прибързвайте да разрушавате специалните училища за деца с особености в интелектуалното развитие, които са доказали смисъла и правото си на съществуване. Защото народът ни е особено чувствителен, когато се засяга най-уязвимата му и беззащитна част. И защото рано или късно собствените ви грешки ще се стоварят върху вас самите.

Свързани публикации

28 Comments

  1. Има ли по-нова информация докъде стинга законопроекта?

  2. Свидетел съм на времената, в който против волята на родителите се взимаха деца с лека и умерена степен от ПУ. По късно обратния път беше отрязан дори и при желание на родителя, въпреки, че комисиите се тупаха в гърдите, че спазват желанието на родителя. Да, спазваха го но след открито манипулиране на родителите. Бил съм в екипа на ЕКПО и като психолог и като специален педагог и многократно съм бил свидетел на манипулация в полза на Ресурсен център. Защо да може при желание на родителите с дете на умерена степен да отиде в общообразователно, а дете с лека да не може да отиде в ПУ. Защо не се поиска възможност да се обучават децата с лека степен. Нима няма доказателства, че до сега с тези деца в ПУ е имало успехи, а в момента успехите в масовото са нищожни.
    “Във връзка с условията…Обекта на ПУ винаги е бил децата с умствена изостаналост …паралелките са се формирали така…множествените увреждания са били отделна паралелка защото така е по удачно по сумати и причини най- малкото в полза на учителя, който може да се специализира според паралелката… Като се разбута обекта на ПУ се унищожи и цялостния облик. Защо настояваме да сме образователна структура, като точно обекта с най- добра възможност за обучение липсва….какво училище сме – то така съм съгласен да сме Център, а не училище.
    Да приемем, че вече няма да имаме конфликт на интереси с ресурсния център…те няма да ни скачат за това, че искаме леката степен.
    До колкото разбирам от новото положение на закона Центровете ще са скачени съдове с общообразователните училища т.е. детето водещо се в центъра ще има достъп и до общообразователното. По този начин какъв е проблема на детето с лека степен да се запише и възползва от специалните условия на Центровете/ПУ/ и да получава специално обучение от нас, а за успокоение на обществото да ходи и в масовото.
    Не искам децата да се преразпределят, наново да се печелят пари и проекти на техен гръб като се разделят от закони чрез диагнозите им или степента на диагнозата. Нека всяко дете със СОП има възможност да избира. Ако желае да има възможност избира Помощните училища. Но като цяло съм съгласен с нивото на постигнатите договорености само едно нещо не ми стана напълно ясно защо ще се сменя името като ще се запазва същата дейност на институцията.

  3. Разбираемо е че майките на тези деца искат всичко да изглежда като че проблем няма – да ходят с всички деца, да полагат същите нормативи по физическо, да имат дипломи и т.н. Разбираемо е че те искат всичкото внимание на учителите да бъде насочено точно към техните деца. А останалите какво да ги правим, нормалните и здравите?

  4. Павлина Радкова- родител на дете с тежки и множество увреждания says:

    М.Атанасова, в момента в помощно училище каква точно диплома за завършена ОБРАЗОВАТЕЛНА степен получава едно дете с тежки увреждания? За леките е ясно, но с малко помощ те и в масовите училища се справят, кажете за тежките случаи?
    Марияна, докато едните деца са тук, а другите някъде там скрити- никога няма да се научат как да живеят заедно, благодарение на изолацията на децата с проблеми, децата в норма ги виждат и забелязват само по празници и се напява едно и също- ах, горкинките, болнички, неможещи, изоставащи. Ако бяха расли заедно щяха да знаят, че тези деца все по нещо могат, че се смеят и тъгуват като тях, че обичат и се сърдят като тях, и най-вече, че са ХОРА като тях и имат право на достоен живот. И стига напявахте защитени, сигурни, спокойни, от кой пазите децата- от естествената им среда- другите деца? Утре когато вече и едните и другите няма да са деца къде ще ги наврем, за да ги опазим или тепърва по на 20г ще ги учим да живеят заедно?! И къде в проекта прочетохте закриване- нищо не се закрива, хайде малко четене с разбиране, все пак сте хора с образование.

  5. Аз съм против закриването на помощните училища,не може да се дискриминазират тези деца и техните родители, да се лишават от образование и диплом за завършена образователна степен.На родителите и без това им е трудно а ако ги закрият те се обричат да не работят, за да се грижат за децата си. В центровете които биха се открили, какво образование ще получат тези деца?

  6. Г-жа Дамянова, да слезе от върховете, да прекара един учебен ден /дори един час/ в ПУ сред ученици с множество увреждания, тежка или умерена степен на интелектуална недостатъчност и след това да попита съвестта си, какви промени да предприема с ежедневието, живота и съдбата на децата, които и без това са наказани от природните закони, дали ще се осмели тогава да им отнема радостта, желанието и самочуствието да се чувстват пълноценни и желани, каквото им дава тяхното училище.

  7. Имала съм в класа си дете със СОП и повярвайте ми, полагах много усилия, за да го интегрирам. Но не би. Няма как да стане, при наличието на още 20 ученици. Нито то успя да се интегрира с тях, нито те с него. Дори напротив – взаимно си пречеха.Те бяха просто от различни светове. Така че идеята да има помощни училища за такива деца си е много добра.

  8. Има ли смисъл да се рушът готовите бази?И имате ли претстава господа какви грижи се полагат за тези деца?

  9. Не правете жертва децата от помощните училища на общообразователната система!Те имат нужда от индивидуално отношение от страна на работещите с тях, да не говорим за това, че всеки конкретен случай изисква и едва ли не конкретна методика, чрез която да му се въздейства.
    Чрез недомислицата ще вкарате в беля учителите от общообразователното училище, а на децата-
    ще влошите нежеланите прояви и ще ги невротизирате.

  10. Госпожо Данянова,какъв дял от средствата, които ще получат неправителствените организации за да закрият помощните училища е обещано на вас.Нима ни смятате за толкова невежи, че да не разбираме задкулисните Ви игри.

  11. Поредният абсурд в нашата дьржава – закриването на помощните училища.Напротив те трябва да се превьрнат в още по-добро място ,кьдето децата сьс СОП да растат и да се обучават.Това е ясно на всеки трезвомислещ човек.А на господа управляващите?

  12. на 61 години съм. Инвалид съм.Извесно време учих в такова училище,и много добре знам какво получих от него.Цялото внимание на учители,възпитатели и медицински персонал беше за нас.Бяхме 8 деца и в стаята ни имаше медицинска кушетка за един от нас,който не можеше да седи дълго.Научихме историята,географията математиката и др.Много от нас станаха икономисти,лекари,асвокати и какво ли още не.От 25 години “новоизлюпените законотворци” рушат и хубаво и лошо.Не могат да създадат нищо,което да работи дълго.Исками се да им кажа”СЛЕЗТЕ НА ЗЕМЯТА”

  13. ДЕЦАТА
    със специални образователни
    потребности искат да живеят
    и да се развиват, като част от
    всички нас.
    Тези деца искат да споделят
    живота си с приятели.

  14. В близо 60 годишната си история, помощните училища са доказали своята роля и значение.Разрушаването на една създадена традиция ще има последствия.

  15. Крайно време е държавата ни да спре да се управлява от некомпетентни хора! Всеки, който има допир до човек с умствено увреждане, би бил наясно, че тези хора се чувстват добре само и единствено сред подобни на тях. Преместването на такива деца в редовни училища няма да ги интегрира, а точно обратното. Те ще се чувстват отхвърлени и истината е, че за да не изостава учебният процес за “нормалните” деца, дори учителите не биха им обръщали внимание. Повечето родители на децата с умствена изостаналост са посветили живота си на тях и благодарение на допира ми до такива хора, много добре знам, че съдбата им не е лека… знам и какво е вълнението, когато след дълги години, благодарение на логопеда в специализираното училище, детето им започва да изрича срички, думички, та дори и да пише името си само… без помощта на специалисти, това няма как да се случи в масовото училище и “различните” ще бъдат изолирани, отхвърляни и подритвани, както често се получава в обществото ни.

  16. Предлагам екипът, който е разработил този закон да обиколи всички Помощни училища в България, но всички,не само софийските , да се срещне с родителите на тези деца, да види децата и изслуша родителите. След това да реши дали са прави или не. Нека проверят условията във всяко конкретно ПУ и тогава да се предприемат конкретни действия. И най-важното , нека не забравят колко са жестоки днешните деца. Те се подиграват жестоко за много по-малки неща като дрехи , телефон и др.,а какво остава за ментално заболяване . Защо трябва допълнително да се ощетяват тези деца ? Заради амбициите и лобизма на неколцина бюрократи,никога не влизали в такова училище или заради европейските средства ? Едно време французите бяха казали”търсете жената” , сега можем да изменим малко и да кажем “търсете европарите”.

  17. Моето желание е госпожа Дамянова и нейният екип е да слязат долу в училищата да поработят поне 3 месеца с тези деца и тогава с лека ръка да решават съдбата им, да разграждат една вече работеща система . Да се сблъскат с реалността и все пак преди това да минат поне един курс преквалификация за работа с деца със СОП. Адмирации за тази статия, най-накрая се показа и истинската действителност.

  18. Нека не се руши изградено с години и доказало се във времето обучение!

  19. Уважаеми управляващи, моля да обмислете решението си, защото тези деца имат нужда от специални и професионални грижи, каквито в получават в тези училища. Не може да се закриват училища с лека ръка. Образованието е основата на просперитета на всяка нация. Тези деца имат нужда от специалзиран подход, какъвто няма да им се предостави другаде. В противен случай тези деца ще останат в домовете и ще се спре тяхното развитие. Това би било стъпка назад.
    БЪДЕТЕ РАЗУМНИ!

  20. Д. Дудов - старши учител в помощно училище says:

    От дългогодишната ми практика знам, че много деца влизат в помощно училище след като са преминали през неуспешна интеграция в масово училище. Постъпвайки в помощно училище, те намират подходяща среда за разгръщане на своя потенциал. Изведени от тази среда не всички успяват да се адаптират. Чувстват се отчуждени поради липсата на постоянна подкрепа и внимание. Това затруднява тяхното развитие, децата постепенно се изолират.

  21. Откакто започнаха напъните за интеграция на циганите и децата със СОП,
    ннтеграцията стана мръсна дума. Просто защото тя не може да случи по начина, по който управленците, зависими от проекти и пари, налагат да се случи. Аз, като учител в общообразователното училище, от личен опит знам, че няма такова нещо като интеграция на дете със СОП. Или учителят и целият клас трябва да се “интегрират” към него, което е провал за цялостния учебно-възпитателен процес или детето ще присъства по-скоро физически като ученик, просто защото учителят няма физическата и времевата възможноста да му обърне необходимото внимание. Тези деца трябва да са в класове с по 4-5 деца, както е в развитите страни и в помощните училища, за да има ефект от учебно-възпитателния процес, което е предпоставка за реална интеграция.

  22. Уважаеми управленци, моля не прибързвайте да разрушавате помощните училища за деца и ученици с ментални затруднения. Помощното училище е единственото място, където учениците се чувстват спокойни и защитени. Ако този тип училища бъдат закрити, вярвайте, че тези деца ще останат скрити от обществото в домове си.

  23. Много лесно е да се разруши нещо, което функционира и е доказало ефективността си през годините.Ние Българите сме ненадминати в това. Нека да помислим какво ще се случи с децата след като затворят врати помощните училища. За тях и без това държавата не предлага кой знае какви алтернативи. Според мен цяло поколение от деца ще останат извън системата за дълго.А уж правим всичко за децата и в името на децата.
    Нека помислим кое може да се промени като се подобри а не как да се разруши всичко.

  24. Всичко написано по-горе е вярно, но как ще се налапат с пари “експерти”, като Грета Ганчева – директор на дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието”, Ваня Кастрева – Зам. министър на образованието и Милена Дамянова – авторката на това недоносче, наречено законопроект за “Предучилищно и училищно образование”. Те съсипаха българското образование, а в момента съсипват и специалното. Но какво да очакваш от хора неразбиращи нищо от деца със специални образователни потребности. Това са само крадци на средства от проекти. Дайте им проекти и им гледайте сеира, как крадат от тях.

  25. Обучението на децата в т. нар. помощни училища протича в една спокойна и защитена среда.Индивидуалната грижа за всяко дете с УИ,множество увреждания, аутизъм според индивидуалните способности и възможности всеки ден и във всеки учебен час осигурява адекватна помощ за успешна интеграция и социализация на “специалното дете”.Освен това всеки родител в едно демократично и хуманно общество трябва да има право да избере къде да учи неговото дете.

  26. Знам със сигурност,че тези деца са щастливи в Помощно училище,защото го виждам в очите им всеки ден,защото знам какви грижи полагаме за тях,а и най–важното:те заслужават обучение от качествени специалисти.

  27. Тези деца заслужават образование и възпитание както всички останали, за да се избегне дискриминацията. Предлагам да не се променя законопроектът в ущърб на децата със СОП.

Leave a Reply

Your email address will not be published.