Законодателство на две писти

Надеждата, че след 4 ноември изпълнителната и законодателната власт ще спрат да произвеждат закони на кило, които търпят стотици поправки, е напът да увехне. Причината е в различните стандарти на наредбите за приложение на Закона за нормативните актове – на правителството и на парламента, които бяха публикувани тези дни. И двете задължават всяка норма у нас да е придружена с оценка на въздействието – защо се прави предложението, какъв стопански ефект се очаква от него, колко ще струва въвеждането му и как ще се отрази на засегнатите страни. Това е прекрасно, но проблемът е, че изискванията към изпълнителната и законодателната власт не са еднакви. Което означава, че законодателството у нас ще тича на две писти и никой не може да каже колко ще продължи това.

Какво ще се случи с тези две писти? Изпълнителната власт ще внася закони, придружени от анализи по едни изисквания, а депутатите в парламента – по друга методика. За първите изискванията ще са високи като за право в Софийски университет, а за депутатите – като за Югозападния университет, където дори не се полага изпит за влизане. В изпълнителната власт администрацията ще минава на специални обучения, а в парламента законотворците ще си спестят това усилие. На всичкото отгоре част от народните представители не са много съгласни да мотивират, анализират и финансово да обосновават предложенията си. И още преди промените в Правилника на НС да са приети, търсят начини как да си облекчат работата. Причината е прозаична – не искат да вадят пари за експертиза, каквато им се дава допълнително към възнагражденията. Затова смятат да ползват експертите към парламентарните групи, които пък не са обучени да пишат оценки. Всичко това предвещава формализъм в началото. Но има и хубава страна – ще се правят някакви усилия да се обяснява писмено и с числа защо се “промушват” между първо и второ четене на законите лобистки поправки. Като например тази в Закона за насърчаване на заетостта, която ден преди парламентът да се разпусне, взриви коалиционния мир с предложението на ГЕРБ само 7 центъра за обучение да имат право да обучават трайно безработни, а останалите 1001- не .

В изпълнителната власт проблемът се очертава да е с друга сложност. По смисъла на закона всички нормативни актове подлежат на оценка на въздействието. Различното говорене в средите на хората, които са наясно със закона, какво точно да съдържа тази оценка на въздействие, обаче има опасност да сътвори бъркотии, от които трудно ще се излезе.

Законът ясно казва, че съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт. Това означава, че за да се изготви оценка на въздействие, трябва да има готов предложен текст. Същевременно вървят експертни обяснения, че оценката е друго нещо – че още преди да е готов нормативният акт, се прави анализ и оценка на въздействие. Но пък липсват указания как да се направи точен анализ, без да са ясни параметрите, които стават ясни едва когато има финална версия на закона… Получава се омагьосан кръг, от който измъкването ще стане единствено с промяна на закона, който беше написан, за да се бори с честите промени.

Защо властта така се спъва в добрите намерения да въведе ред? Отговорът е: заради манталитета. Преди две години кабинетът “Орешарски” въведе изискване всички проекти да бъдат придружени със стандарта оценка на въздействие върху стопанската активност и заетостта. Кабинетът му обаче падна, а в началото на управлението на кабинета „Борисов 2”изготвянето на оценка на въздействието беше отменено. Така правителството си осигури две години комфорт без задължение да пише защо предлага норми и колко ще струват. А министърът на финансите, използвайки възможностите си за натиск, прокара закон, с който всички проекти, засягащи бюджета, да не бъдат обект на обществени консултации – норма, която не беше отменена от кабинета.

Дали законодателството на две писти няма да означава и законодателство първо и второ качество? При това без непременно да е ясно кое е първо и кое второ.