Промените в Закона за референдумите доведоха до горещи спорове, парламентарни декларации, процедурни предложения и в крайна сметка до практическото отлагане на точката от дневния ред на Народното събрание, предаде БГНЕС.
Според приетата седмична програма второто четене на промените в Закона за референдумите трябваше да е трета точка от дневния ред на заседанието в сряда.
Но още в неговото начало лидерът на ДПС Лютви Местан възропта, че макар на първо четене да бяха приети поправки касаещи единствено провеждането на референдум и местни избори две в едно и участието на българите от чужбина, между първо и второ четене са внесени ключови изменения, които променят изначално правилата за провеждане на референдум.
Предвижда се отмяна на досегашното условия за валидност на референдума, което изискваше участие на поне толкова граждани, колкото са гласували на последните парламентарни избори. Въвежда се праг за валидност от 40% от гражданите, които имат избирателни права. Това условие ще важи, когато референдумът се провежда отделно от други избори. Ако се провеждат избори две в едно, независимо дали са парламентарни, президентски или местни, референдумът ще бъде валиден без никакъв праг и ще изискват единствено повече от 50% от гласувалите да са подкрепили съответното предложение. С предложените поправки се намаляват и необходимия брой подписи за задължително свикване на референдум, като от 500 000 те падат на 400 000.
Лютви Местан поиска отпадане на тази точка от дневния ред, като първоначално групата на ГЕРБ не се съгласи и отхвърли това искане. Последваха няколко парламентарни декларации, свързани с темата за референдумите у нас в светлината на референдума в Гърция, след което тихомълком точката все пак беше отложена с процедурна хватка от страна на ДПС. Депутатът Хамид Хамид предложи размяна на последната точка 19 от дневния ред и въпросната точка 3 за референдумите, което този път се прие от мнозинството. Така законът за референдумите се отлага много назад в програмата и по всяка вероятност няма да се стигне до разглеждане на промените.
Според Местан чрез облекчаване на условията за признаване на задължителния характер на референдума ще се стигне до там, че това Народно събрание ще се принуди да въведе смесена избирателна система, резултатът от която ще бъде, че първата политическа сила ще спечели освен пропорционалните избори, но и 75 от 80 от едномандатните райони, което ще доведе до еднопартийно управление.
“Има сценарии за въвеждане на еднопартийно управление чрез промяна на изборните правила. Еднопартийните управления в България се израждат в управление с тоталитарни елементи. Тогава действително МВР може да се окаже не само лицето, но и душата на съвременната българска държава”, каза Местан и призова по-малките партии внимателно да прочетат този сценарий.
Be the first to comment