Последните промени в Закона за движение по пътищата окончателно утвърждават превръщането му в нещо като инструмент за всекидневна употреба и оперативна реакция на спонтанни хрумки и недообмислени идеи. Не е случайно, че вносителят на предложението глобата за паркиране в тревни площи и по тротоари да скочи от 20 на 200 лева, депутатът от ГЕРБ Цветомир Михов, буквално се стресна, когато видя, че месец след последния ремонт на този закон вече има цели 4 предложения за изменения и допълнения. В резултат на което Михов предложи да се спре работата на парче и да се подготви изцяло нов Закон за движение по пътищата.
Не го разбраха или не пожелаха да го подкрепят дори съпартииците му. Така заприличалия на колаж от кръпки закон претърпя своя 90-ти ремонт за последните години.
Част от измененията са повече от спорни – например легализирането на откровено порочния (поне в София) бизнес с паркирането в Синя и Зелена зона, който досега бе замаскиран с понятието “такса” – сиреч цената за час престой формално трябваше да отговаря на направените разходи от фирмата, стопанисваща паркингите в тези зони. Не че някой вярва на твърденията на столичната общинска фирма “Градска мобилност”, че това е губеща дейност, но с легализирането му като бизнес нещата съвсем ще загрубеят. При това без никакви гаранции, че ще има нещо повече от трохи за общините. В столицата например малкото големи подземни паркинги – под НДК, Централна гара, в Зона Б-5 – още преди години бяха приватизирани за жълти стотинки и купени не от друг, а от бившия директор на общинската фирма “Паркинги и гаражи”. За размера на далаверата може да се съди косвено по това, че няколко години по-късно новоизпеченият честен частник бе застрелян като куче, докато разхождаше кучето си. Убиецът и до ден днешен е неизвестен…
Всъщност идеята за платеното паркиране като начин за ограничаване на трафика в централните градски части бе опорочена още в самото начало, защото надали има община в България, която да е инвестирала приходите от платеното паркиране в изграждането на нови паркоместа, многоетажни и буферни паркинги и гаражи и т.н. Така местата за паркиране непрекъснато намаляват, но пък притокът на едни пари към съответните фирми и хора също така непрекъснато се увеличава.
Още по-неработеща изглежда идеята паркирането в тревни площи и по тротоари да се санкционира с 200 лева – най-вече заради това, че парите от глобите пак ще потъват в бездънния държавен бюджет, вместо да отиват в общините, които поддържат съответните паркове, градинки, тротоари и т.н. На второ място размерът на тази глоба я прави трудно събираема, обжалваема в съда и дори подтикваща към корупция. Логиката подсказва, че много от хванатите в нарушение ще предпочетат да дадат 20 или 50 лева в брой на санкциониращия служител, вместо да се бръкнат с 200 лева. Или и тук ще се създаде нова армия от контрольори, които ще бъдат контролирани на свой ред с видеонаблюдение и аудиозаписи на общуването им с нарушителите, та после да ни обясняват под паркинг и над подлез колко е губещо да се събират по 200 лева глоба за нарушение при паркиране.
Всъщност губещо е – вкл. като разхищение на обществено доверие към институциите – да се прави поръчково законодателство на парче, което отгоре на това нерядко става и по принципа проба-грешка. На второ, но не по значение място – така законите девалвират в очите на хората, които започват да ги възприемат като врата в полето. И още: затвърждава се убеждението, че хората се възприемат като ходещи или возещи се касички, чието съдържание периодично трябва да бъде източвано – чрез хаотични промени в законите или чрез поредната смяна на регистрационните табели, или с въвеждането на нови контролни талони, или с промяната на модела – от винетки към магистрални тол-такси и т.н.
Ако ще говорим за нарушаване на законите, трябва да попитаме защо парите от винетките не отиват до последната стотинка за поддръжка на магистрали и пътища, както е по закон, а се изземват от АПИ и се преразпределят “по целесъобразност”. Пък сетне регионалният министър Павлова благодари на премиера Борисов в личен план, който пък на свой ред казва, че му е капала кръв от сърцето, докато е разрешавал 100 млн. лева да отиват за спешни ремонти на магистралите, които не били ремонтирани откакто са построени… сякаш не се решава проблем на същата държава със същите данъкоплатци, които издържат всичките си управници, независимо от личния им и управленски Коефициент на полезно действие (КПД).
Всъщност ставаше дума за промените в Закона за движение по пътищата (а същото е положението и с Кодекса на труда, например), които са толкова чести, че вече налагат издаването на всекидневен бюлетин, подобен на този за нивото на река Дунав. Защото принцип в правораздаването е, че незнанието на закона не оправдава нарушителите му, но няма принцип, че промените в законите трябва да се пишат на коляно, да се правят на парче и да се стремят, чисто количествено, да достигнат величината, която математиците наричат “плюс безкрайност”.
Между другото – в социалните мрежи периодично се появяват снимки на полицейски коли, паркирали на пешеходни пътеки или в тревни площи, както и информации за джигити, облекли костюмите на шофьори от НСО, но всъщност държащи се на пътя като мутри, да не говорим за надрусания и пиян граничен полицай, който прегази на тротоар с колата си бебе, заедно с количката.
Ако цитираме един бивш премиер – проблемът е в чипа. Сегашният министър-председател бе казал по друг повод, че причината е в лошия мат`риал. Рано или късно някой ще признае, че един от проблемите е приравняването на законотворчеството с многомашиничеството в тъкачеството от времето на социализма.
А междувременно шофьорът на емблематичната депутатка Анна Баракова ще продължава да паркира дадения й за безвъзмездно ползване джип “Порше Кайен” на места, предвидени за инвалиди. Очаквайте с трепет отприщването на огромната й енергия в законотворчество.
Може да започне със Закона за движение по пътищата, например…
Be the first to comment