Законът на Москов мина, но без приватизацията на болниците

Народното събрание гласува внесения от правителството Закон за лечебните заведения, който според министъра на здравеопазването Петър Москов е алфата и омегата на здравната реформа. При гласуването на второ четене обаче отпаднаха текстовете от проекта, предвиждащи да се разреши приватизацията на държавни и общински болници и лечебни заведения. Това стана с негласуване на текстове от Закона за лечебните заведения на второ четене, предложени от здравния министър д-р Петър Москов. Срещу това негово предложение се обявиха и от управляващите, и от опозицията, имаше и протести. В последствие по настояване на министър-председателят Бойко Борисов документът остана в законопроекта, но не получи подкрепа.

В крайна сметка, въпреки бламирането на предложенията му за приватизация, министър Москов бе видимо доволен.

Днешното гласуване беше ясна демонстрация, че управляващото мнозинство съществува, защото то гласува точно така, както за правителство преди 8 месеца, заяви Петър Москов на брифинг след приемането на закона, информира “Фокус”. Министърът обобщи ключовите, според него, промени, които ще настъпят в здравното обслужване на българите като резултат от прилагането на закона.
По думите на Москов приетата днес редакция на изискването за комплексност на лечението, предлагано от здравните заведения, потвърждава философията, че НЗОК трябва да изисква за определени заболявания в основния пакет, за които е необходима комплексна терапия гаранция от болниците и техните обединения, че разполагат със съответната кадрова, инфраструктурна и апаратурна обезпеченост.”

Преди седмица предишната редакция на този текст беше отхвърлена от парламентарната Здравна комисия. Днес Москов обясни, че текстът е бил променен, за да бъде още по-ясен, да не бъде двусмислен и работещ и това явно е постигнато, щом е подкрепен в пленарна зала.
Министър Москов допълни, че занапред се въвежда ясен механизъм, по който МЗ през законовите разпоредби да спре роенето на най-различни болнични структури, без това да повлиява в положителен план на всеки български гражданин.

„Третата група текстове са тези, които на законово ниво дават възможност на болниците да търсят обединение, връзки помежду си и взаимно да могат да повлияват на лечението на пациентите и да пестят от обема, неприсъщи медицински разходи”, каза още д-р Петър Москов.

Друг възлов момент в така приетия закон са заложеното в него създаване и прилагане на Национална здравна карта.

В началото на дебатите по закона министър Петър Москов направи едно впечатляващо самопризнание за състоянието на българското здравеопазване, макар и под формата на апел към депутатите да се придържат към работата, смисъла и вече одобрените и дискутирани текстове в Комисията по здравеопазване, а не да влизат в провокации и утежняване на работата.

„След малко тук в залата ще бъде очертана картината на хаос и лошо здравеопазване като аргументи срещу текстовете за промяна в закона. Всички български граждани много добре знаят, че тази картина на хаос, разпад и лошо качество е сегашната картина в здравеопазването, а ние не сме нищо друго, освен изпълнители на волята им да променим това”, изтъкна Москов. Последва констатацията, че българите имат най-ниска средна продължителност на живота в ЕС, боледуват най-много, а при досегашната система се оказва, че с парите за здраве се финансират бизнес-плановете на болниците, а не здравеопазването.

По-късно, в свой коментар за роенето на частните болници, министър Москов заяви: “Днес в българския парламент беше произнесена истината – сериозна част от лечебните заведения са механизъм за облагодетелстване на политически партии”. Според Москов всеки разумен човек трябва да се възпротиви на това положение. По думите на министъра такава възможност дава механизмът на здравната карта.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.